Как да попречим на страха да замъгли сетивата ни, когато трябва да вземаме важни решения?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Не се страхувай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Всеки се страхува от нещо в живота си. Как обаче да се справим с парализиращия страх, как да не му позволяваме да унищожи яснотата на ума ни?

Добрите във вземане на решения биват смятани за дръзки и безстрашни. Имайки предвид това, повечето от нас се преструваме на такива, опитваме се да изглеждаме по-уверени и сигурни в себе си, отколкото се чувстваме в действителност. Големите измамници в историята са постигнали успехите си, като са овладявали до съвършенство изкуството да изглеждат напълно самоуверени.

Но в действителност най-чутовните решения се вземат в присъствието на страх и безпокойство – един поглед върху фотографиите на Линкълн по време на Гражданската война или на Уинстън Чърчил по време на Втората световна война ясно свидетелства за тяхното безпокойство, депресия и печал.

Когато страхът е неизбежен фактор, реалният въпрос е как да не му позволим да унищожи яснотата на ума. Заслепеният от страх човек обикновено чувства на емоционално ниво, че трябва да се следва някакъв силен импулс. Той е твърде уплашен, за да направи някакъв друг избор.

По-коварен е скритият страх, защото можете да вземете същото лошо решение като друг човек, който е изпълнен с безпокойство, но въпреки това ще се заблуждавате, че вие самият не се безпокоите. Парадоксът тук е, че избираме водачи, които действат изключително самоуверено, но подобни лидери почти гарантирано ще вземат лоши решения поради това, че не познават себе си.

Решение: Открийте у себе си ниво, на което обикновено няма страх. Това ниво се намира дълбоко във вас. На повърхността умът е буен, възбуден от действието на безпокойството. На следващото ниво гласът на страха постоянно говори за рискове, провали и най-лоши сценарии. На следващото ниво други гласове започват да говорят за реалност и посочват, че страхът е убедителен, но невинаги е прав.

Едва когато достигнете до това ниво, достигате истинското си Аз, което разглежда всяка ситуация без страх. Това е така, защото страхът идва от миналото, от спомена за болката. Истинското Аз живее в настоящето, затова то няма контакт със старите болки и рани. То ясно може да види, че рисковете и лошите сценарии съществуват – те не могат да бъдат загърбени или отречени, – но виждането на негативите не е обагрено със страх.

Духовни решения – Дийпак Чопра, deepakchopra.com

Издателство:Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си