Не очаквай другите да ти дадат това, което сам не носиш в себе си!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Всичко, което получаваме от живота, е заключено в нас самите.

Осигуряването на Добра Сполука се състои в подготовката на условията, необходими за сбъдването на възможността. Ала самата възможност няма нищо общо с късмета или шанса – тя винаги е налице.

Повторна среща с Мерлин

Нот яздил през цялата седма нощ. Когато стигнал замъка, хълбоците на неговия черен кон били потънали в кръв от камшика и шпорите на ездача, който бързал да стигне да кралските градини навреме, за да откъсне Вълшебната детелина. Щом рицарят приближил крепостните стени, конят му се строполил и издъхнал.

Нот влязъл като вихър през портала на замъка и започнал да нахлува във всяка от залите му, като разритвал и събарял всяко нещо по пътя си. В ръка размахвал оголен меч, лицето му било изкривено, а очите – зачервени от ярост.

Нот решил да отиде там, където бил сигурен, че ще открие магьосника – в разкошната зелена градина на двореца.

Когато отворил стъклената врата, водеща към вътрешността, рицарят забелязал Мерлин да стой в центъра на градината. Той се подпирал на дългата си бяла тояга, а лицето му имало гробовно изражение. Наоколо вече не било градина, а вътрешен двор, който благодарение на усилията, положени от дворцовите майстори през последните седем дни – бил целият покрит с плочки.
Мечът на Нот паднал от ръката му.

– Защо си направил това? Защо си покрил градината с плочки? – попитал той Мерлин.
– Защото, ако не го бях направил, ти щеше да се опиташ да ме убиеш. Нямаше да поискаш да чуеш обясненията ми. Това, което направих, е единственият начин да ти докажа, че вещицата те е излъгала. Аз, магьосникът Мерлин, знам всичко. Знаех, че вещицата ще се опита да ти продаде щастие – щастие, което нямаше да постигнеш. Знаех, че ще дойдеш с намерението да ме убиеш – и после да търсиш много, много часове Вълшебната детелина, за да разбереш накрая, че тя не е тук. Трябваше да ти попреча да го извършиш.

Нот започнал да осъзнава голямата си грешка. Искало му се е всичко да е лесно. Винаги бил смятал, че заслужава да е щастлив. Точно в онзи момент, докато стоял в градината на замъка, изправен срещу Мерлин, рицарят разбрал колко погрешно било това. Магьосникът продължил:
– Сега вече знаеш, че Вълшебната детелина не е тук. Точно както обещах, тя разцъфна в Омагьосаната гора и то само преди няколко часа. Там имаше предостатъчно Вълшебни детелини, включително и за теб. Но ти се отказа – изгуби доверие в самия себе си. При това не ти се случва за пръв път – винаги си очаквал другите да ти дарят щастието.

Нот се обърнал и така, без кон и без меч, се върнал обратно в замъка си, където прекарал остатъка от живота си в самота.

На следващия ден пристигнал в града. Първото, което направил, било да отиде до двореца, за да съобщи на Мерлин, че е намерил Вълшебната детелина, цветето на неограничавания от нищо късмет. Искал да благодари на магьосника.

– Мерлин! Мерлин! Виж! – Сид му показал цяла шепа четирилистни детелини, цветя на Добрата сполука. – Дойдох да ти благодаря. Всичко това дължа на теб.
– Въобще не е така! – отвърнал Мерлин – Аз не сън направил нищо, абсолютно нищо.

После магьосникът продължил:
Ти беше този, който реши да замине за Омагьосаната гора, ти прие предизвикателството между стотици други рицари, ти прецени, че е нужно да се добави прясна, рохка пръст на онова място – при това дори след като ти беше казано, че в гората никога не са расли детелини. Ти пожела да помогнеш на Господарката на езерото – и така промени много неща. Ти беше този, който реши, че не бива да се бави с почистването на клоните и упорито довърши тази работа. Ти успя да погледнеш привидно ненужното и осъзна важността на това да почистиш камъните, макар и всичко вече да изглеждаше напълно готово. Ти имаше необходимата вяра. Не се усъмни в правилността на това, което беше направил, дори когато се опитаха да ти продадат щастие.

– Ала най важното от всичко, Сид – добави Мерлин – беше че ти не очакваше да откриеш детелината просто с късмет или с помощта на шанс, а създаде условията това да се случи и го направи по твой собствен начин.
Накрая Мерлин обобщил:
Ти избра да бъдеш причината за твоята Добра Сполука.

 

Добрият късмет – Алекс Ровира, Фернандо Триас де Бес

Издателство: Изток-Запад, iztok-zapad.eu

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Да си щастлив ли? Това е всеки ден да даряваш с щастие хората около себе си!

От днес ще посрещам всеки ден с любов в сърцето. От днес започвам да живея

Докато не заглушиш гласа на егото, няма как да чуеш гласа на любовта

Сподели мнението си