Защо прекаляваме с яденето: Защо сме гладни или защото сме празни?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Landmarks.ru

снимка: Landmarks.ru

Ядем, за да живеем, или живеем, за да изядем? За храна ли сме винаги гладни или апетитът ни е продиктуван от друг вид празнота?

Стоицизмът, който възниква от кинизма, изтъква, че трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш: естествените потребности на тялото всъщност са доста малки, смятат стоиците, и обикновено задоволяването им е доста лесно.

На по-дълбоко ниво, продължават те, животът се характеризира с редица очарователни видове глад, които са доста отвъд физическото – емоционален глад, интелектуален глад, духовен глад. Затова определено е по-добре да посветиш поне част от времето си на удовлетворяването на тези по-интересни проявления на копнежите си.

Да си изцяло обсебен от въпроса какво ядеш, в известен смисъл означава да обърнеш гръб на по-дълбоките страни на човешката си същност.

В този дух Сенека изтъква, че знаменитите готвачи на неговото време, много търсени във висшите римски кръгове – са проява на упадъчна култура. Празнуването се е покварило. „Когато сме на празненство, един слуга бърше повърнатата храна, друг коленичи под масата и обира остатъците, хвърлени от подпийнали гости – отбелязва той в писмо до приятел. – Трети реже скъпия дивеч, с точни движения и умела ръка отрязва отбрани хапки от гърдите или бутчето. Злочест човек – да живее с единствената цел да нарязва добре угоени животни.“ Нищо чудно, че болестта на нашето време, затлъстяването, е тревожила аристократите и тогава.

Науката не е установила точно какви механизми ни карат да се чувстваме гладни или сити. Празният стомах играе известна роля, но същото важи и за кръвната захар, инсулина, мастните киселини и телесната температура. Участват и външни фактори, включително вида или аромата на вкусна храна – феномена „сандвич с бекон“, който може да изкуши дори заклет вегетарианец. Навикът също е много важен, като например стомахът започва да къркори, щом часовникът удари пладне, или подтикът да запълниш иначе празния следобед, като похапваш.

Епикур иска да проучи тези механизми на ума и тялото си. Доброволното гладуване, съзнателното наблюдаване на ефектите, преценката на болките и насладите, физически и психологически: храната е чудесен източник за постигане на мъдростта, наречена себепознание.

Вероятно това важи в още по-голяма степен в днешния свят, в който храната се приема за даденост. Може би гладуването е практика, чието време дошло отново – не само като средство за отслабване или упражняване на самоконтрол, но и като начин да опознаем себе си и цивилизацията, в която живеем.

Философията призовава към умереност в живота и храненето. Това е въпрос не само на добър вкус, но и на здрав разум, продължава Сенека: „Храната не носи полза и не се асимилира, ако напусне стомаха веднага след изяждането си.“

 

Древните философи: Древно ръководство за модерен живот – Марк Върнън, markvernon.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

О’ Хенри: Пролетно меню

Meчо Пух за най-хубавото в живота

От нашия ум зависи какъв ще бъде света около нас

Сподели мнението си