За да преобразиш напълно живота си, първо трябва да изгориш в огъня на страданието
снимка: evolvingtruths.com
Изкуството на щастието е и изкуство на страданието. Истинското щастие е дар за тези, които са минали през изпитанията на страданието.
Всички искаме да бъдем щастливи, затова има толкова много книги и учители по света, които се опитват да помогнат на хората да станат по-щастливи. Въпреки това всички продължаваме да страдаме.
По тази причина може да ни се стори, че в нещо грешим. Някак си се „проваляме“ по отношение на щастието. Това не е така. Способността да се радваме на щастие не означава липса на всякакво страдание. Всъщност, изкуството на щастието е и изкуство на страданието. Когато се научим да признаваме, прегръщаме и разбираме страданието си, започваме да страдаме значително по-малко. И нещо повече, успяваме да преобразим страданието си в разбиране, състрадание и радост за себе си и за другите.
Едно от нещата, които ни е най-трудно да приемем, е, че не съществува място, където има само щастие без никакво страдание. Това не бива да ни отчайва. Страданието може да бъде преобразено. Още щом отворим уста, за да произнесем думата „страдание“, знаем, че неговата противоположност също е там. Където има страдание, има и щастие.
Според историята за сътворението в книгата „Битие“ от Библията Бог е казал: „Да бъде светлина“. Все си представям, че светлината е отвърнала:
„Господи, трябва да изчакам моя брат-близнак, мрака. Не мога да съществувам без мрак“. А Бог е попитал:“ Защо да чакаш? Мракът си е там“. Тогава светлината отговорила: „В такъв случай и аз съм там.“
Ако се фокусираме изключително и само върху преследването на щастието, можем да започнем да гледаме на страданието като на нещо, което трябва да игнорираме или отблъскваме. Да мислим за него като за пречка по пътя към щастието. Ала изкуството на щастието е същевременно и изкуството да страдаме добре.
Ако знаем да използваме страданието си, можем да го преобразим и да страдаме много по-малко. Умението да страдаме добре е много важно за постигането на истинско щастие.
Някои хора казват, че страданието е само илюзия или че за да живеем мъдро трябва да „преминем отвъд“ страданието, радостта. Аз казвам обратното. За да страдаме добре и да бъдем щастливи, трябва да не губим връзка с това, което в действителност се случва; постъпвайки по този начин, ще постигнете освобождаващи прозрения за истинската същност на страданието и радостта.
Без кал няма лотоси – Тик Нят Хан, plumvillage.org
Издателство: Кибеа, kibea.net
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Сервантес: В нещастието, съдбата винаги оставя вратичка за изход
