Показваме ли на тези, които обичаме, че ги ценим такива, каквито са?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Препоръчано, Откъси, Обичай | 0 Коментара
снимка: noulpamant.ro

снимка: noulpamant.ro

До такава степен приемаме хората, които ни обичат, за даденост, че забравяме да им (по)казваме колко много ги ценим.

Когато преди няколко години беше проведено проучване сред жените, напуснали съпрузите си, коя, мислите, се оказа основната причина? Това, че „не са оценени”. Готов съм да се обзаложа, че, ако се направи подобно проучване за съпрузите, напуснали, жените си, причината ще се окаже същата. Често до такава степен приемаме брачните си партньори за даденост, че никога не им казваме колко много ги ценим.

Един мой курсист разказа за молбата, която съпругата му отправила. Заедно с група други жени от църквата тя участвала в някаква програма за самоусъвършенстване. Помолила го да й помогне, като посочи шест неща, които могат да я направят по-добра съпруга. Ето какво разказа той пред курса:

– Бях изненадан. Честно казано, би ми било лесно да посоча шест неща, които бих искал да променя в себе си – за Бога, тя би могла да посочи стотици неща, които би искала аз да променя в себе си. Но не го направих. Казах й: „Нека да си помисля и ще ти отговоря утре сутрината.”   На другата сутрин станах много рано, обадих се на цветаря и помолих да изпрати на жена ми шест червени рози с послание: „Не мога да измисля шест неща, които искам да промениш у себе си. Обичам те такава, каквато си.” Когато се прибрах вечерта, кой, мислите, ме посрешна на вратата? Точно така. Жена ми. Беше готова да се разплаче. Излишно е да казвам, че бях изключително доволен, че не й отправих критики, както бе поискала. Следващата неделя в църквата, след като тя бе разказала случилото се, няколко жени от групата й дойдоха при мен с думите: „Това е най-милото нещо, за което сме чували през живота си.” Тогава осъзнах каква сила се криеше в похвалата.”

Ние храним децата си, приятелите си, служителите си, но колко рядко подхранваме самоуважението им! Даваме им ростбиф и картофи за енергия, но пропускаме да им кажем добра дума, похвала, която ще звъни в паметта им години наред, като неземна музика… Опитайте се да оставяте след себе си приятна следа от искрици благодарност навсякъде, откъдето минавате. Ще се изненадате как те ще запалят пламъчета на приятелства, които до следващото ви посещение ще са се разгорели неимоверно.

 

Как да печелим приятели и да влияем на другите – Дейл Карнеги, wikipedia

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си