Вярата е ирационална. Иначе нямаше да бъде вяра

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Вярвай | 0 Коментара
снимка: firstemploy.co.uk

снимка: firstemploy.co.uk

Вяра е да вървиш с лице напред и с пълна скорост към тъмнината. Ако наистина знаехме всички отговори предварително — например за смисъла на живота, за природата на Бог, за съдбата на душите ни, — нашето убеждение нямаше да е скок на вярата и нямаше да е смел човешки акт; щеше да е само… благоразумна застрахователна полица.

Търсенето на Бог е преобръщане на нормалния и обикновен светски порядък. В търсенето на Бог обръщаш гръб на онова, което те привлича, и плуваш към трудностите. Изоставяш своите уютни, обичайни привички с надеждата (с чистата надежда!), че ще ти бъде предложено нещо по-велико в замяна на онова, което си дал…

Вярващите на този свят изпълняват своите ритуали без гаранция, че някога от това ще излезе нещо добро. Разбира се, има много свещени текстове и много проповедници, които дават всякакви обещания за резултата от добрите ти дела (или пък заплашват какви наказания те чакат, ако прегрешиш), но дори да приемаш всичко това, пак е проява на вяра, защото на никой от нас не е показана заключителната игра. Предаността е усърдие без застраховка. Вярата е начин да кажеш: „Да, предварително приемам условията на вселената и се присъединявам към онова, което сега не съм в състояние да разбера.“ Има причина да се позоваваме на „скоковете във вярата“ — защото решението да се съгласим с която и да е представа за божественото е мощен скок от рационалното към непознаваемото, без значение колко усърдно учени от всякакви религии ще ви затрупват с купища книги и ще се опитват да ви накарат да седнете, за да ви доказват чрез текстове, че вярата им наистина е рационална. Не е. Ако вярата беше рационална, по дефиниция нямаше да бъде вяра. Вярата е убеждение в онова, което не можеш да видиш, да докажеш или да докоснеш. Вяра е да вървиш с лице напред и с пълна скорост към тъмнината. Ако наистина знаехме всички отговори предварително — например за смисъла на живота, за природата на Бог, за съдбата на душите ни, — нашето убеждение нямаше да е скок на вярата и нямаше да е смел човешки акт; щеше да е само… благоразумна застрахователна полица.

Не ме интересува застрахователната промишленост. Уморих се да бъда скептик, дразни ме душевното благоразумие, отегчавам се и прегарям от емпирични спорове. Не искам да ги чувам вече. Пет пари не давам за факти, доказателства и уверения. Искам само Бог. Искам Бог вътре в себе си. Искам Бог да играе в кръвообращението ми, както слънчевата светлина се весели в потока.

 

Яж, моли се и обичай – Елизабет Гилбърт, elizabethgilbert.com

Издателство: Прозорец, prozoretz.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си