Всяко чувство ви носи някакъв дар и всички чувства са ваши приятели

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Не се предавай, Откъси
снимка: yourvibrantessence.com

снимка: yourvibrantessence.com

На душата не й е нужно да притежава нищо.  Самото чувство е достатъчно да ви удовлетвори.

Как егото се справя с емоциите? Да започнем с примера за скръбта и нейния дар непредубедеността. Когато не можете да се освободите от това, което вече не ви служи, слагате начало на привързаност, обсебване, чувство за собственост и презапасяване. Помнете, че егото не може да приеме факта на смъртта, особено на собствената си смърт и на неизменната си представа, че е център на Вселената.

Затова, когато то изпитва скръб, вместо да я посрещне, да я почувства, да я преживее и да я остави да отмине, се стреми да я задържи, за да не му се налага да усети загубата на някого или нещо. Понякога намира начин да се вкопчи в мъртва връзка, като не престава да живее в миналото или в обсебено от някого, когото вече не може да има. Или пък се отдава на живот, преизпълнен с излишък (седем коли, 100 чифта обувки, 6 различни връзки), за да не му се налага да преживее или почувства загубата отново. Възможно е егото да се опита да се убеди с думи като: „Кого го е грижа за тази кола, за тези обувки или за онзи човек? Имам страшно много в запас!“

По подобен начин, когато чувстваме завист, имате избор. Ще позволите ли на егото да ви убеди, че ще бъдете единственият богат, могъщ и привлекателен човек във Вселената? Ще настоявате ли, че трябва да се попречи на околните да дават своя принос с уникалните си дарби и качества? Ще се опитате ли да унищожите цялата конкуренция около вас, така че никой да не ви кара да се чувствате несигурни или да ви отдалечи от изключителното ви място под слънцето? Или ще уважавате душата у всекиго, тъй като знаете, че всички са взаимно свързани чрез духа? И никой не може да ви отнеме нищо, защото вие, в истинския смисъл, сте всички и навсякъде!

Ако не се научите да се справяте с емоциите си по по-духовен начин, ще го правите от позицията на егото, което води до безчувственост. Това пречи на естествените реакции, които вашите чувства би трябвало да ви подскажат. Щом станете безчувствени, неизбежно ставате и по-коравосърдечни, и по-повърхностни, докато накрая вече не чувствате изобщо нищо. Затова аз не одобрявам намерението за подмяна на „лошите“ емоции с „добри“. Искам да разберете и почуствате всичките си емоции и да пропъждате мисълта, че те са нещо, което не би трябвало да изпитвате.

Точно както не бихте искали да си извадите очите или да си отрежете ушите, не бива да заклеймявате ревността и гнева като нещо нередно. Прегърнете всичките си чувства. После направете още една крачка напред и открийте нуждата, за която ви говори дадено чувство. Това ви помага да я удовлетворите в съгласие с душата, а не по начина, ръководен от егото. А в този подход има и нещо забавно, особено що се отнася до желанието на емоционалното тяло:
Помнете, че на душата не и е нужно да притежава нищо. Може просто да чувствате или да си представяте, че го имате. Както ще откриете често пъти самото чувство е достатъчно да ви удовлетвори.

 

Отвъд тайната – д-р Лиза Лав, doctorlisalove.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.