Когато щастието ти зависи от другия, ти си като наркоман, зависим от своята доза наркотик

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Обичай | 0 Коментара
снимка: wallup.net

снимка: wallup.net

Хиляди години хората всячес­ки са потискали любовта. Забравили са какво е любов. Когато казваме: „Аз те искам“ – това не е любов. То е чувство за собственост. Ако изпитваме ревност, то също не е истинска любов. Властната любов е подобна на всяка друга природна потребност на човешкото тя­ло. Представете си, че нищо не сте яли цяла седмица. Направо  умирате от глад. И ако някой ви даде пар­ченце хляб, ще ви обхване чувството: „Аз искам този хляб. Аз го обичам.“ Влюбеността много прилича на това.

Когато сме били деца, до около четири години, на­шето емоционално тяло е било настроено да възприе­ма любовта. След това започва опитомяването, а с не­го е дошъл и страхът. Страхът е заел мястото на лю­бовта. Всеки път, когато сме се опитвали да изразим своята любов, нещо вътре в нас я е потискало. Ако веднъж сме изпитали болка, ние сме започнали да се боим от любовта. Ограничили сме нашата любов само по отношение на неголям брой от хора. На всички други казваме: „Ще те обичам, ако ми се подчиниш“. Такава разновидност на любовта поражда силна, поч­ти практическа зависимост

В човешките взаимоотношения единият партньор често изпитва по-голяма потребност от любов, откол­кото другият и това дава на партньора сила. Това при­лича на отношенията между наркомана и неговия дос­тавчик. Този, който доставя наркотика, напълно конт­ролира положението и както му е угодно, манипулира своите клиенти с помощта на страха. Разбитото сърце е подобно на наркоман, който не може да се снабди с наркотик. В него се пораждат точно такива емоции. Страхът от любовта се среща твърде често, защото за най-малкото удоволствие човек трябва да плати неи­моверна цена.

За последния половин век бракът се промени до­толкова, че практически се приближи до разрушаване. Това трябва да се случи в процеса на пречистване, за да може човек да се отърси от всички свързани с брака емоции и страхове. Бракът ще бъде пресъздаван, но вече без всякакво подчинение на единия партньор от другия и негова основа ще стане взаимното уважение. Жената ще получи права да бъде стопроцентова жена. Мъжът ще получи право да бъде стопроцентов мъж.

Когато престанем да се боим от любовта и се издигнем над някои условности, всичко ще се промени. Днес не ста­ва и дума за уважение. Ако аз се опитвам да те коман­двам, значи, не те уважавам. За недостатъчно уваже­ние говори и жалостта. В жалостта няма състрадание. Жалостта към другия човек поражда жалост към себе си. Ако те съжалявам, значи, ти не си достатъчно си­лен или умен, за да се справиш. Ако ти ме жалиш, зна­чи не ме уважаваш или не ме считаш за достатъчно умен и силен, за да се справя. Когато ние се опитваме да направим нещо вместо другия, не го уважаваме. Състраданието е в това, да помогнем на падналия чо­век да стане и след това да кажем: „той вече може да продължи“.

В каквато и трудна ситуация да се окаже човек, не трябва да го съжаляваме. Трябва да го обичаме. Мо­жем да му помогнем чрез нашето състрадание. Човек винаги може да направи избор. Всичко, което се случ­ва с него, е резултат от направения избор.

Хората ще възродят в себе си чувството на отговор­ност. От векове всячески сме се стремили да не пое­маме отговорност, но независимо от това, всяка наша постъпка неизбежно предизвиква реакция. Законът за причинно-следствените връзки е неумолим. Не трябва да се поема отговорност за чуждите грешки. Но трябва да го направим за своите. Можем да помогнем на друг човек като го дарим с любов, но не бива да поемаме върху себе си отговорността за другите, защото това укрепва тяхната илюзорна вяра във възможността да избягат от отговорност. Казаното се отнася за нашите деца, съпрузи, родители и приятели. Ако поемем вър­ху плещите си техните отговорности, те ще станат без­помощни и слаби.

В нашата реалност всичко се решава от действието. Със сво­ите действия можем да променим всичко наоколо. Вие можете да потърсите свобода на действията в името на трансформацията…

Единственото ни задължение в този живот е да на­мерим щастие. За това не ни е необходимо знание, защото всичко, което ни е нужно, е вътре в нас. Чуждата любов може да пробуди вашата собствена любов, но щастливи може да ни направи само нашата любов. Тази любов е вашата истина. Вашата свобода. 

Промените се отразяват най-благотворно върху те­зи, които престанат да им се съпротивляват. Ние не сме тук, за да угаждаме на другите. Главната ни цел е да доставим радост на себе си. Правете всичко, което искате. Тази истина е валидна за всички…

 

Отвъд страха – Дон Мигел Руис, miguelruiz.com

Издателство: Шамбала, shambhala.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Щастието не зависи от това дали си обичан, а дали умееш да обичаш…

За да може човек да намери себе си, трябва да пусне другия

Научи се да поставяш на първо място себе си

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си