Елиф Шафак: Любовта не е сляпа. Любовта те кара да прогледнеш…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Обичай | 0 Коментара
илюстрация: zuzamodernart.net

илюстрация: zuzamodernart.com

Любовта не може да се обясни, но именно тя обяснява всичко.

Прочутият халиф от династията на Абасидите Харун ар-Рашид научил, че един поет бедуин на име Кайс се е влюбил безнадеждно в Лейла и от любов към нея изгубил разсъдъката си, заради което бил наречен Мерджун, или Лудия. Заглождило го любопитство за жената, причинила такива страдания.

„Тази Лейла явно е страхотна жена – рекъл си той. – Превъзхождаща значително всички останали. Може би е невиждана красавица с рядък чар.”

Развълнуван и заинтригуван, той направил всичко по силите си, за да види Лейла.

Накрая един ден я довели в двореца. Лейла разбулила лицето си, а Харун ар-Рашид бил разочарован. Не че Лейла била грозна, недъгава или стара. Но не била и кой знае колко привлекателна. Била най-обикновен човек с обичайни човешки потребности и куп недостатъци, жена като безброй други.

Халифът не скрил разочарованието си.

– По теб ли си е изгубил разсъдъка Мерджун? Виж ти, изглеждаш съвсем обикновена. Какво толкова ти е особеното?

Лейла се усмихнала.

– Да, аз съм Лейла. Но ти не си Мерджун – отвърнала тя. – Трябва да ме видиш с неговите очи. Иначе няма да разбулиш никога тайната, наречена любов.

 

Има ли начин да проумееш какво е любов, ако първо не обикнеш?

Любовта не може да се обясни. Тя може само да се изживее.

Любовта не може да се обясни, но именно тя обяснява всичко.

 

Любов – Елиф Шафак, elifsafak.us/en/

Издателство: Егмонт, egmontbulgaria.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Житейските истини на Елиф Шафак

За съдбата и първата крачка по пътя ти в „Любов“ на Елиф Шафак

Любовта е като самотна планинска хижа: човек намира там само това, което сам е донесъл

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си