Защо прекаляваме с яденето: Защо сме гладни или защото сме празни?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Landmarks.ru

снимка: Landmarks.ru

Ядем, за да живеем, или живеем, за да изядем? За храна ли сме винаги гладни или апетитът ни е продиктуван от друг вид празнота?

Стоицизмът, който възниква от кинизма, изтъква, че трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш: естествените потребности на тялото всъщност са доста малки, смятат стоиците, и обикновено задоволяването им е доста лесно.

На по-дълбоко ниво, продължават те, животът се характеризира с редица очарователни видове глад, които са доста отвъд физическото – емоционален глад, интелектуален глад, духовен глад. Затова определено е по-добре да посветиш поне част от времето си на удовлетворяването на тези по-интересни проявления на копнежите си.

Да си изцяло обсебен от въпроса какво ядеш, в известен смисъл означава да обърнеш гръб на по-дълбоките страни на човешката си същност.

В този дух Сенека изтъква, че знаменитите готвачи на неговото време, много търсени във висшите римски кръгове – са проява на упадъчна култура. Празнуването се е покварило. „Когато сме на празненство, един слуга бърше повърнатата храна, друг коленичи под масата и обира остатъците, хвърлени от подпийнали гости – отбелязва той в писмо до приятел. – Трети реже скъпия дивеч, с точни движения и умела ръка отрязва отбрани хапки от гърдите или бутчето. Злочест човек – да живее с единствената цел да нарязва добре угоени животни.“ Нищо чудно, че болестта на нашето време, затлъстяването, е тревожила аристократите и тогава.

Науката не е установила точно какви механизми ни карат да се чувстваме гладни или сити. Празният стомах играе известна роля, но същото важи и за кръвната захар, инсулина, мастните киселини и телесната температура. Участват и външни фактори, включително вида или аромата на вкусна храна – феномена „сандвич с бекон“, който може да изкуши дори заклет вегетарианец. Навикът също е много важен, като например стомахът започва да къркори, щом часовникът удари пладне, или подтикът да запълниш иначе празния следобед, като похапваш.

Епикур иска да проучи тези механизми на ума и тялото си. Доброволното гладуване, съзнателното наблюдаване на ефектите, преценката на болките и насладите, физически и психологически: храната е чудесен източник за постигане на мъдростта, наречена себепознание.

Вероятно това важи в още по-голяма степен в днешния свят, в който храната се приема за даденост. Може би гладуването е практика, чието време дошло отново – не само като средство за отслабване или упражняване на самоконтрол, но и като начин да опознаем себе си и цивилизацията, в която живеем.

Философията призовава към умереност в живота и храненето. Това е въпрос не само на добър вкус, но и на здрав разум, продължава Сенека: „Храната не носи полза и не се асимилира, ако напусне стомаха веднага след изяждането си.“

 

Древните философи: Древно ръководство за модерен живот – Марк Върнън, markvernon.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

О’ Хенри: Пролетно меню

Meчо Пух за най-хубавото в живота

От нашия ум зависи какъв ще бъде света около нас

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си