Никога няма да сте щастливи, ако продължавате да търсите какво е щастие…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: unsplash.com

снимка: unsplash.com

Истински щастлив е не този, който няма проблеми, а онзи, който ги решава ежедневно…

Самият живот е форма на страдание. Богатите страдат заради богатствата си. Бедните страдат заради бедността си. Хората без семейства страдат, защото нямат семейства. Хората със семейства страдат заради семейството си. Хората, които гонят материални удоволствия, страдат заради материалните си удоволствия. Хората, които се въздържат от материални удоволствия, страдат заради въздържанието си.  Това не означава, че всички страдания са еднакви, но всички ние, така или иначе, трябва да страдаме.

Има една предпоставка, която влияе на нашите възприятия и убеждения . Тя е, че щастието е алгоритмично понятие ти може да бъде постигнато, за него може да се работи, може да се заслужи и постигне – също както приема е университет, построяването на сложна конструкция и др. Ако постигна Х, тогава ще бъда щастлив. Ако приличам на У, тогава ще бъда щастлив. Ако съм човек като Z, тогава ще бъда щастлив. Тази предпоставка обаче е проблемът. Щастието е нерешимо уравнение. Недоволството и неприятностите са неотменими съставки на човешката природа и необходими компоненти за изграждането на стабилно щастие.

Ние страдаме, защото страданието е полезно в биологичния смисъл на думата. Това е любимият похват на природата, когато иска да ни внуши промяна. Достигнали сме развитие, при което сме свикнали до известна степен с незадоволството и несигурността, защото именно умереното незадоволеното и несигурно същество ще даде повече от себе си, за да намери нови начини да оцелее. Настроени сме да изпитваме незадоволеност от всичко, което имаме, и сме доволни само от онова, което нямаме. Тази постоянна незадоволеност е карала нашия вид да се бори, да се стреми нагоре, да гради и завоюва. Така че не – болката и страданията не са грешка в човешката еволюция, а нейно свойство.

Ето каква е опасността за едно общество, което се бронира все повече  и повече срещу неизбежните неудобства в живота – губим ползата от поемането на здравословни дози болка, загуба, която ни отдалечава от реалността на света около нас.

Сигурно ви потичат слюнките при мисълта за свят без проблеми, пълен само с безкрайно щастие и вечно състрадание, обаче тук, на Земята, проблемите не свършват. Проблемите никога не спират – те просто се сменят и/или обновяват. Щастието идва с решаването на проблемите. Ключовата дума тук е „решаване“. Ако  избягвате проблемите си и мислите, че нямате проблеми, които не можете да решите, животът ви пак ще е мъка. Тайната рецепта е в решаването на проблемите, а не в това поначало да нямате проблеми.

За да сме щастливи, трябва да решаваме нещо. Следователно, щастието е форма на действие, динамика, а не нещо, което да ви пада като манна небесна или да ви бъде поднесено на тепсия сред най-четените статии на прословут вестник  или от някой гуру или учител. Няма да се появи с магия, дори когато сте натрупали достатъчно пари, за да си позволите дворец. Няма да го намерите да ви чака в някой ъгъл, в някоя идея, работа, та дори и в книга.

Щастието е процес на несекваща работа, защото самото решаване на проблемите е процес на несекваща работа – решаването на днешните проблеми ще положи основата на утрешните и т.н. Истинското щастие идва само когато откриете проблемите, които се радвате да имате и с удоволствие ги решавате.

 

Тънкото изкуство да не ти пука – Марк Менсън, markmanson.net

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Запомнете, че вашето единствено състояние е щастието!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си