Нещата, които правят живота ти богат, всъщност не са неща…
Три неща никой не може да ти отнеме – преживяванията, истинските приятели и това, което отглеждаш в душата си…
Богатството не е в това, което имаме, а в това, без което можем. – Имануел Кант
Жилището на Санди е толкова тясно, че, когато се върне от супермаркета, трябва да реши какво да извади навън, за да направи място за покупките си. Всеки ден тя полага неистови усилия да нахрани и облече себе си и четиригодишната си дъщеричка, като припечелва оттук-оттам като журналистка на свободна практика.
Бившият й съпруг отдавна се е запилял нанякъде и едва ли ще се появи отново. Колата й често решава, че има нужда от почивка, и отказва да се помръдне. Което пък означава да яхне колелото (ако времето позволява), да ходи пеша или да се моли на приятели да я закарат.
Вещите, които според американците стоят в основата на човешкото оцеляване – телевизор, микровълнова печка, стерео уредба и маркови маратонки – са твърде назад в списъка й на нещата, които „може би някой ден“.
Питателна храна, топли дрехи, обитаемо жлище, вноски за изплащане на студентския заем, книжки за дъщеричката, най-необходимите лекарства и по някое сутрешно кино – тези неща поглъщат всичките й оскъдни доходи.
Санди вече не си спомня на колко врати е тропала, за да си намери прилична работа, но все има нещо, което не е наред – липсва й стаж или не е подходяща за мясщото, или пък е невъзможно да се грижи за детето си.
Историята на Санди не е нещо необикновено. Много самотни родители и по-възрастни хора едва се преборват с икономическата ни система и изпадат в цепнатината между тези, които действително могат да се издържат, и тези, които живеят в достатъчно дълбока мизерия, за да получават социална помощ от държавата.
Това, което отличава Санди от всички останали, са възгледите й.
– Аз нямам много под формата на вещи или на американската мечта – сподели тя пред мен с искрена усмивка.
– Това не те ли притеснява? – попитах аз.
– Понякога, когато видя някое момиченце на възрастта на дъщеря ми, облечено в хубави дрешки и с хубави играчки, или което се вози в хубава кола и живее в хубава къща, тогава се чувствам зле. Всеки иска децата му да бъдат добре – отвърна тя.
– Не им ли завиждаш?
– На какво да им завиждам? Не умираме от глад, облечени сме и въобще имаме най-важното в живота – обясни тя.
– И кое е то? – попитах.
– Според мен, независимо колко неща можеш да си купиш, независимо колко пари имаш, в живота си можеш да задържиш само три неща – рече тя.
– Какво значи да „задържиш“?
– Искам да кажа, че тези неща никой не може да ти ги отнеме.
– И кои са те? – попитах.
– Първо, преживяванията ти; второ, истинските приятели; и трето, това, което отглеждаш вътре в себе си – отвърна тя без колебание.
За Санди „преживявания“ не означава нещо грандиозно. Те са тъй наречените обикновени моменти с дъщеря й – разходки в гората, дрямка под сянката на някое дърво, малко музика, топла вана или прясно изпечен хляб.
Определението й за приятели е по-обширно.
– Истинските приятели са тези, които никога не напускат сърцето ти, дори когато известно време изчезнат от живота ти. Дори след много години продължаваш с тях оттам, откъдето сте прекъснали, и дори ако умрат, те остават да живеят в сърцето ти – обясни ми тя.
А по въпроса за това, което отглеждаш вътре в себе си, Санди рече:
– Това зависи от човека, нали така? Аз не отглеждам завист или тъга. Мога, ако искам, но предпочитам да не го правя.
– И какво отглеждаш ти? – попитах.
Санди погледна ласкаво дъщеричката си и после отново обърна поглед към мен. После посочи очите си, които преливаха от нежност и признателност и искряха от радост,
– Аз си отглеждам това.
Филип Чард. Историята е предоставена от Лори Уолдрън.
Пилешка супа за женската душа – Джак Канфийлд, jackcanfield.com
Издателство: Кибеа, kibea.net
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
С пари можеш да си купиш много неща, но не и най-важните…
Щастието не е място, където стигаш, а състояние, което създаваш