Никога не забравяй кой си! Не бягай от своята същност, защото така ставаш зависим от другите

Понякога в търсене на смисъла, изгубваме себе си по пътя. А нашата същност е най-важното, което притежаваме…

Способността ни да забравяме нашето истинско състояние е навикът, който ни изчерпва най-много.
Губейки осъзнатостта, че сме души е основната причина да се чувстваме празни, нещастни или измамени, унижени, депресирани или отчаяни и така следва един дълъг лист от отрицателности с които сме добре запознати.

Забравяйки кои сме, води до пълната ни зависимост от външни достижения и социални позиции, като начини на оценка на самите себе си. Създаваме зависимост от другите и от техните мнения и нуждата да бъдем непрекъснато одобрявани.

Такава идентификация със социалното и физическо „аз” изтрива нашата осъзнатост за прекрасната и вечна същност на живота и на всеки един от нас. Аз забравям, че съм духовно същество, че съм душа.

Забравяйки кои сме, ние също забравяме кои са другите, и резултат на тази забрава е липсата на уважение на всички нива. Вместо да имаме поведение изпълнено с уважение и приемане, непрекъснато нараства поведението на отдалеченост и обвинение. Обединяването и уважението са почти изчезнали.

Въпреки, че много хора осъзнават това и полагат огромни усилия както индивидуално така и колективно, да градят уважение и дух на единство, егоизмът доминира. Това обяснява огромното насилие което съществува на толкова различни нива в днешния живот.

За да можем да се завърнем към уважението трябва да се завърнем към осъзнаването и изживяването на първоначалното ни спокойно състояние, мислейки за малката точка от духовна енергия, която е дълбоко в нас и ни прави да се чувстваме прекрасно. Мисли и чувства, породени от първоначалната ни същност, никога не могат да бъдат егоистични, порочни или вредни. Гневът или конфликтът, омразата или страхът ще спрат да ни изчерпват и така ще можем по най–естествен начин да споделяме своята позитивност с другите.

Първата и основна сила на нашата същност е състоянието на спокойствие или дълбок покой. Въпреки че и двете изразяват основата на истинското човешко съществуване: липсата на насилие, покоят включва чувството на пълнота и удовлетвореност. Когато ние живеем в това състояние на цялостност, нито една егоистична потребност не е в състояние да ни улови в капана на задължението, чувството на собственост или привързаност, които унищожават всяка перспектива да се чувстваме прекрасно.

 

Чувствам се прекрасно – Дади Джанки

Издателство: Брама Кумарис, brahmakumarisbulgaria.blogspot.bg

* с книгата „Чувствам се прекрасно“ се отбелязват 75 години служба на Дади Джанки на човечеството.  Издадена е само в електронен вариант.  Може да я прочетете тук.

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Джейн Остин: Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето…

Намери доброто у всеки! Няма съвършени хора, но Бог ни обича всички, нали?

Няма такова нещо като провал. Провал е, когато се предадете.