Първата крачка към успеха е да направиш нещо, което не си предполагал, че можеш

За да постигнеш нещо, което не си достигал, е нужно да направиш нещо, което не си можел преди.

– Защо, за Бога, сте се заловили с тази Вълшебна детелина? Вече казах на другия рицар – в тази гора никога не е имало Вълшебни детелини. Детелините не могат да растат в гората, толкова е просто. Който ти е казал, че могат, е сбъркал. Или пък те е излъгал. Или пък е прекалил с пиенето. Я по-добре се връщай в замъка си или пък върви да спасиш някоя изпаднала в опасност дама. Тук само си губиш времето.

Сид се опитал да прецени какво става- според Мерлин Вълшебната детелина щяла да се появи в гората, а пък според Гнома било невъзможно при дадените обстоятелства каквато и да е детелина да израсне когато и да било в Омагьосаната гора. Само че най-вероятно и двамата казвали истината. Да се продължи търсенето на Вълшебната детелина при тези обстоятелства щяло да бъде загуба на време.

Сид попитал Гнома, като се стараел да го укроти:
– Чакай, успокой се. Казваш, че никога не е имало детелини… където и да било в омагьосаната гора.
– Никога! Ама никога! – натъртил Гномът и с мърморене тръгнал да се прибира в дома си.
– Не си отивай, не си отивай още, моля те. Кажи ми защо е така. Искам да знам защо в тази гора никога не е имало детелини.

Гномът се обърнал и рекъл:
– Заради почвата. Никой никога не е прекопавал тази почва. Никой не си е правил труда да я обработва, да подобри качествата и. За да растат детелините, искат прясна пръст, а в тази гора никой не я е обновявал. Тя винаги си е била една и съща. Как очакваш тук да растат детелина?
– Значи, Гноме, Принце на земята, ако искам да имам шанс – да видя как в гората израства детелина … трябва да обновя почвата, да я променя, така ли?

– Разбира се. Нима не знаеш, че можеш да постигнеш нещо ново, само когато не правиш нещо ново. Ако пръстта не се промени, нещата си остават същите – никаква детелина няма да израсне..
– Откъде бих могъл да намеря известно количество нова пръст?

Гномът почти се бил скрил в своята бърлога и ръката му вече посягала да затвори дървената врата, която отделяла жилището му от света на земната повърхност. Въпреки това, отговорил на Сид:
– Нова пръст може да се вземе от едно място близко до земята на Каулите, само на няколко мили оттук. Това е девствена почва, която никога досега не е използване. Каулите, дванадесетокраките крави – джуджета, ходят там по нужда, така че пръстта е пълна с тор. Това действително е идеална пръст.

Рицарят възторжено благодарил. После, изпълнен с ентусиазъм, скочил на гърба на своя бял кон и препуснал към земята на Каулите. Знаел, че шансовете му са малки, но това поне било стъпка напред.

Стигнал земята на Каулите по залез. Не било трудно да намери описаната от Гнома пръст. Това наистина била прясна, рохка, чиста почва, а можело да се каже – и богато наторена. Той напълнил с пръст само две торби – прикачените към седлото му – но това количество било достатъчно да покрие малко парче земя.

Малко по-късно Сид се оправил с двете пълни с нова пръст торби към едно закътано местенце в гората, далече от всякакви села. Избраното място изглеждало подходящо. Рицарят разчистил всички бурени. След това изкопал старата пръст – тази която никога не била подменяна, първоначалната почва – изринал я и на нейно място изсипал новата, прясна пръст.

Когато приключил, легнал да поспи. Бил донесъл почва, достатъчна да покрие само няколко стъпки земя. Дали тя щяла да се превърне в избраното място – онова, на което щяла да израсне Вълшебната детелина?

Понеже бил реалист, Сид мислил, че изглежда невъзможно да е чак такъв късметлия. Само няколко стъпки в сравнение с милиони акра – това било шанс едно на сто милиона.

Ала той бил направил нещо наистина важно – бил сторил нещо различно, неправено дотогава в тази гора. Ако там никога не е имало детелина, ако никой никога не бил намирал такива цветя на това място, това било така, защото всички, които се опитвали да ги намерят, правели абсолютно същите неща, каквито и тези преди тях. Тъй като бил истински рицар, Сид знаел, че да направиш нещо по различен начин е първата крачка към успеха.

 

Добрият късмет – Алекс Ровира, Фернандо Триас де Бес

Издателство: Изток-Запад, iztok-zapad.eu

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Да си щастлив ли? Това е всеки ден да даряваш с щастие хората около себе си!

От днес ще посрещам всеки ден с любов в сърцето. От днес започвам да живея

Докато не заглушиш гласа на егото, няма как да чуеш гласа на любовта