Хубавите неща се случват, когато се дистанцирате от негативното!

Позитивното мислене, наистина може да превърне мечите ви в реалност!

„Не бъди такава Полиана!“* Колко пъти са ви обиждали с тези думи, когато сте се опитвали да погледнете откъм светлата страна на нещата? В продължение на години, аз дори не се съмнявах, че да бъдеш Полиана е лошо. Това ми беше внушавано по всевъзможни начини.

Веднъж вечеряхме c приятелка и аз разпалено се опитвах да я накарам да види позитивната събеседничката ми извика възмутено: „Започваш да ми звучиш като Полиана!“

За голяма нейна, а и моя изненада, аз изтърсих: „Какво и е толкова ужасното на Полиаина, впрочем? Лошо ли е да се радваш на живота и да не загубваш ума и дума пред пречките, които срещаш по пътя си? Не е ли по-добре да погледнеш слънцето, вместо да си изпълнен с мрачни предчувствия? Защо да не се стремиш да видиш доброто във всяко нещо? В това няма нищо нередно! Всъщност-добавих най-неочаквано-защо всички се съпротивляват срещу този вид мислене?“

Ние наистина се съпротивляваме срещу него! Позитивното мислене е едно от най-трудните неща, в които могат да бъдат убедени хората. Когато представям моите идеи за позитивно мислене в семинарите и учебните часове, моите курсисти веднага заявяват: „О, това е нереалистично!“ Но на моя въпрос какво прави негативното мислене по-реалистично, те не могат да дадат отговор. Приема се, че негативното е реалистично, a позитивното-не. Разгледано обективно, това си е чиста лудост. Направени са проучвания, че 90 % от нещата, за които се тревожим, не се случват. Това означава, че съществува 10% вероятност негативните ни тревоги да се окажат верни. Ако наистина е така, не е ли по-реалистично да бъдем позитивни, отколкото негативни? Помислете за вашия собствен живот. Мога да се обзаложа, че повечето от нещата, за които се опасявате, никога не се случват. И така, реалисти ли сте, когато непрекъснато се тревожите? Не, разбира се!

Ако поразмислите, ще видите, че не е от особено значение кое от двете е по-реалистични. Важен е по-скоро въпросът: Защо да се чувствате ужасно, след като можете да сте щастливи? Ако мисленето на Полиана ще ви създаде един по-щастлив свят, защо трябва да се колебаете дори за миг?

Да разгледаме примери на двата вида отношение. Джоан и Мери бяха домакини на около четирийсет и пет години, когато съпрузите им починаха почти по едно и също време. Джоан веднага изпадна в дълбока печал и самосъжаление. В продължение на години тя търсеше съчувствие от всички, докато се стигна до момента, когато вече никой не желаеше да бъде в компанията й. Превърна се в „доказателство“, че самотните жени не ги канят никъде. Убеди самата себе си, че няма да намери никого, който да я обикне отново и естествено точно това постигнаха отношението и поведението й. Тъй като съпругът и беше оставил пари колкото едва да преживява, тя реши да живее от тях, защото считаше, че жена на нейната възраст не би могла да си намери работа. Все пак се яви на няколко интервюта за работа, но при липсата на ентусиазъм от нейна страна, естествено, не бе одобрена. Нейната негативност : предостави „реалистичен“ живот, изпълнен с мизерия.

Мери, от друга страна, след смъртта на съпруга си, постъпи като Полиана. След кратък период на траур тя се съвзе и започна всичко отново. Мери е от онези хора, които наистина вярват, че човек може да намери добро във всичко. Нейният съпруг също беше оставил малко пари, затова тя реши, че е време да се заеме да припечелва сама необходимото.

Макар че не бе работила никога преди това, Мери беше сигурна, че на пазара на работната сила има място за нея. Много пъти беше участвала доброволно в акции за събиране на средства за различни фондове и това много й харесваше. На базата на този свой опит тя си подаде документите в отдела за набиране на средства на неголяма благотворителна организация. Две години по-късно вече отлично владееше професията. През това време бе изпитвала чувство за развитие и растеж както никога в живота си. Макар че съпругът й все още и липсваше на моменти, тя разбра, че страхотно е израснала в резултат от това, че й се е наложило да се справя сама.

За разлика от Джоан, приятелите на Мери никога не я изключваха от плановете си. И защо да го правят? Тя винаги носеше със себе невероятен ентусиазъм и бликаща жизнерадост. Начинът, по който превърна трагедията си в триумф, беше вдъхновение за всеки. Позивните възгледи  създадоха на Mepи един напълно „реалистичен“ живот на радост и удовлетворение. Няма реалистично и нереалистично – съществува само онова, което ние си мислим за дадена ситуация. Ние създаваме своята реалност.

*”Полиана “ е детски роман от Елинор Портър, издаден през 1913 г., в който главната героиня открива „приятни неща“ във всичко негативно което се случва в живота й. След години мисленето в стил „Полиана“ е обявено за наивно и нереалистично. -Бел. ред.

 

Страхувам се…и все пак ще го направя, Д-р Сюзън Джефърс, susanjeffers.com

Издателство: Skyprint, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Никога не забравяй кой си! Не бягай от своята същност , защото така ставаш зависим от другите!

Ние живеем, за да направим невъзможното-възможно!

Когато целенасочено промените чувствата си дори за дребните неща , ще промените живота си