Вселенски закон: Болката, която разбива сърцето ни, се връща обратно при този, който е причината за нея

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
Снимка: napkorong.hu

Снимка: napkorong.hu

Всеки път, когато нараним някого, ние разстройваме не само него, но и хармонията в целият свят, а в крайна сметка и самите себе си. Защото Вселената е едно цяло, в което ако страда един орган, се разболява и целият организъм.

– Вселената съществува благодарение на съставящите я елементи. Като елемент от тази вселена всеки от нас е неразделна част от нея. Следователно не сме толкова незначителни.

– Това е успокояващо – отбеляза по-младият човек.

– Бих казал, че е и успокояващо, и тревожно.

– Защо?

– Когато излезеш от равновесие, нарушаваш и равновесието във вселената – обясни старецът.

– Да, имаш право. Наистина е тревожно.

– И обратното също е в сила: ако нарушиш равновесието във вселената, самият ти излизаш от равновесие. Важно е да не го забравяш.

– Това също е доста тревожно.

– От друга страна, когато постигнеш баланс в живота си, допринасяш за баланса във вселената.

– Този път наистина ме успокои.

– Съотношението между баланса и дисбаланса се подчинява на закона за всемирния баланс – изтъкна старецът.

– А този закон се основава неопровержима логика – добави последователят му.

– Точно така! Неопровержима логика, която е запазена марка на нашата прекрасна вселена.

– Но ако е така, защо светът ни е разтърсван от противоречия и от конфликти? Интересува ме как, като един обикновен човек, мога да допринеса за по-устойчиво равновесие. То е необходимо и на света, и на мен.

– Конфликтът е присъщ на живота. Трябва да приемем този факт, независимо дали ни харесва или не. За да ускорим прогреса обаче се налага да действаме постоянно и едновременно на три нива.

– Какви са тези три нива? – попита пътникът.

– Първото е свързано с индивидуалното равновесие. Длъжни сме да полагаме грижи за себе си. Тоест да изпитваме уважение към личността си и с течение на времето да натрупваме знания и да се утвърждаваме в обществото. Така се изграждат баланс и самоувереност.

– Разбирам. Само по себе си това вече е програма – отбеляза по-младият човек. – Какво представлява второто ниво?

– То засяга междуличностното равновесие. Общуването между хората е сред най-ценните придобивки на съвременното човечество, но често е подценявано и всички страдат, без дори да забелязват. Например, когато причиняваме страдание някому, разстройваме не само дадения човек, а хармонията в целия свят и в крайна сметка себе си. От особена важност е във взаимоотношенията да се влагат позитивизъм и добронамереност. Всички цивилизовани общества се убедиха, че няма друг начин.

B тази връзка ще кажа още – добави старецът – че взаимоотношенията се основават на универсалната солидарност, обединяваща цялото население на Земята.

– Не съм сигурен, че разбирам?

– Без да го осъзнаваме, ние извличаме полза от благородните дела на хора или на организации в различни краища на света. И обратно: страдаме, без да подозираме, че причината са злодеянията на други хора или организации.

– Например?

– Например токсичните отпадъци във водите на далечна страна. След известно време въз основа на закона за причината и следствието нашата храна също ще бъде отровена, а здравето ни застрашено. В здравия организъм няма място за заразени органи. Заразата независимо под каква форма се явява или колко далеч се намира в крайна сметка по един или друг начин ни нанася сериозни поражения. Това са един от основните закони на равновесието.

Пътникът отново се замисли. След малко вдигна глава и попита какво представлява третото ниво.

– То се отнася до равновесието между хората и вселената -обясни учителят му. – Идеята е да се уважават и пазят всички форми на живот – хора, животни, растения – от всяка екосистема.

Като го слушаше, пътникът си спомни колко пъти е ставал свидетел на човешко поведение, представляващо сериозна заплаха за равновесието, например пристрастяване, неморално поведение, гордост, ревност, похот, страхливост, жажда за власт, алчност, оскърбително поведение… Какво безразсъдство от страна на човеците, твърде често отприщващо сили, които не могат да контролират.

 

Въжеиграчът – Филип Блан, Ерик Хъблър, inegotiate.com

Издателство: Скайпринт, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Напиши мечтите си на лист. Затвори очи и си ги пожелай! Така казваш на Вселената какво искаш, а тя ти отвръща…

Най-великата сила във Вселената е… Любовта!

Когато се чувстваме зле, отхвърляме даровете на Вселената

Сподели мнението си