За да сме истински щастливи и в хармония със себе си, трябва да се отървем от желанието за притежание

Ние не притежаваме никого. Освен себе си. Когато обичаме, трябва да счупим оковите на притежанието към другия. Само така можем да бъдем истински щастливи.

Не знам точно защо, но в един момент от живота си поех по труден и мъчителен път.

Всичко започна с един изблик на ревност към приятелката ми. Тя беше предпочела да се види със съученичките си от колежа и да отложи срещата ни. От този момент в главата ми започнаха да се въртят мисли и предчувствия, че я губя, и както винаги, изпитах болка.

Бях говорил в терапевтичния кабинет колко е важно да изживяваш загубите като такива, но в този момент наистина бях разстроен.

— Не виждам защо трябва да деля моето момиче с приятелките ѝ, нито приятелите си — с техните момичета. Казвам го така, за да го чуя и да осъзная колко е тъпо. Моля те, помогни ми. Когато нещо е мое, смятам, макар да звучи допотопно, както ти казваш, че от мен зависи дали да го деля, или да не го деля с някого, и то в момента, в който аз пожелая. Затова е мое.

Хорхе остави чайника и започна да разказва:

Както си вървял разсеяно по улицата, той изведнъж я видял — голяма и красива златна купчинка. Слънцето я огрявало цялата и докосната от лъчите му, повърхността ѝ проблясвала с многоцветни сияния, които я превръщали в нещо космическо, дошло от филмите на Стивън Спилбърг.

Останал за миг, гледайки я като хипнотизиран.

— На кого ли е? — запитал се.

Огледал се на всички страни, но не видял никого наоколо.

Накрая се приближил и я докоснал. Била топла.

Като прокарал пръсти по нея, му се сторило, че гладката ѝ повърхност е в пълна хармония с блясъка и красотата ѝ.

— Ще я взема — рекъл си.

Вдигнал я много внимателно и я понесъл извън града.

Захласнат, той навлязъл бавно в гората и се отправил към една поляна.

Там, под следобедното слънце, я положил внимателно на тревата, седнал и вперил поглед в нея.

— За пръв път имам нещо ценно. Нещо мое. Само мое! — помислили си и двамата.

— Когато придобием нещо и станем зависими от това нещо, кой кого притежава, Демиан? Кой кого притежава?

Нека ти разкажа – Хорхе Букай, bucay.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Към успеха се стига стъпка по стъпка…

Мислите ви формират вас… и света около вас

Изпитваме страх, за да не потърсим онова, което ни липсва!