Не търси липси, а се концентрирай върху това, което имаш!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Колкото повече се концентрираме върху това, което ни липсва, толкова по-малко осъзнаваме и се радваме на това, което всъщност имаме…

Това, което ти липсва, към него си се запътил. Това, което имаш, от него несъзнателно се отдалечаваш.

Не сте се замисляли над това, нали? Ключовата дума тук е „липса“. Докато изпитвате усещането за липса, вие сте далеч от целостта и ще се люшкате от едната крайност към другата. Ако вземем настоящето като моментна снимка, все нещо ще липсва. Но ако вземем живота като цяло – от раждането до този момент, ще видим, че всеки е преживял и глад; и топлина, и студ… Имали сме и двете състояния. Как в такъв случай можем да говорим, че нещо в живота ни липса?

Дай най-доброто от себе си, за да си удовлетворен от днешния ден.

Ако пестите силите или знанията, уменията си, те един ден наистина ще привършат, няма да може –
те да разчитате на тях. Земеделецът посява в земята най-доброто семе. Не го оставя за себе си. И се ражда най-добрата реколта, и е удовлетворен от нея. Така и вие – давайте най-доброто от себе си, и „жътвата
ще бъде изобилна.

Ако си решил да правиш нещо, не се колебай, направи го сега!

Взетото решение съдържа концентрирана волева енергия, която гарантира изпълнението му. Но
колкото повече отлагате да приведете в действие решението си, толкова повече тази енергия намалява и шансове те да го доведе те до успешен край стават все по-малки.

144 възможности – Кирил Стойчев

Издателство: Локус Фортуна

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Мечтай, рискувай, слушай себе си, не другите… живей!

Колкото повече даваш, толкова повече получаваш

Всичко, за което мечтаем, можем да постигнем още днес!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си