Истинската любов е силно устойчива!

Любовта е способна да се справи с всички лоши чувства и навици, с които я проверяваме. Единственото, което се очаква от нас, е да й обръщаме внимание и да не забравяме за нея!

Разказват, че един ден Омразата, кралица на злините чувства и пороците, свикала на съвещание най-лошите чувства на света и най-извратените помисли на човешкото сърце. Всички се отзовали с голям интерес на срещата. Когато се събрали, Омразата заговорила:

– Събрах ви тук, защото горя от желание да убия някого и се нуждая от помощта ви.

Никой не се изненадал особено. Омразата вечно искала да руши и да убива. Обаче се запитали кой ли ще е толкова труден за убиване, та й се е наложило да прибягва до чужда помощ.

– Искам да убиете Любовта – рекла тя.

Мнозина се усмихнали злорадо, понеже не един от тях мечтаел за същото.

Първият доброволец бил Лош характер, който заявил:

– Оставете на мен, уверявам ви, че до една година Любовта ще е мъртва. Ще предизвикам такъв раздор и гняв, че няма да го понесе.

След година всички отново се събрали и Лош характер се отчел:

Много съжалявам. Опитах всичко, но при всеки опит да посея раздор, Любовта го преодоляваше и продължаваше напред.

Тогава Амбицията се самопредложила въодушевено и перчейки се със своите способности, рекла:

– След като Лош характер се провали, аз ще се заема. Ще отклоня вниманието на Любовта към желанието за богатство и власт. Това вече няма да може да го пренебрегне.

И Амбицията се впуснала в атака. Жертвата й наистина паднала ранена, но започнала да се бори за свободата си и накрая се отказала от мечтата за власт и богатство, така че отново победила.

Бясна от поредните неуспехи, Омразата наредила на Ревността да нападне Любовта. Ревността предизвикала подозрения и опитала да събуди неоснователни съмнения. Любовта много страдала и плакала, но не й отстъпила и надвила Ревността с храброст и доверие.

Така, година след година, Омразата продължила борбата, като пращала най-свирепите си воини: Студенината, Егоизма, Безразличието, Бедността, Болестта… Никой не успял да се справи. Най-накрая Омразата заявила пред другите, че се предава:

– Нищо не може да се направи. Любовта е всесилна. От толкова години се борим да я унищожим, но не постигаме нищо.

Тогава в дъното на залата се изправил незабелязан до момента субект. Бил облечен в сиво, широкопола шапка закривала очите му. Не изпъквал с нищо.

– Аз ще убия Любовта, уверявам ви. Изпратете мен.

Без дори да попита за името му, Омразата му казала:

– Тогава отивай и свърши работата.

Не минала и година, и Омразата свикала в пълен състав свитата си от лоши чувства, за да им съобщи че най-сетне Любовта е мъртва. Всички били изумени и заинтригувани. Кой се бе справил с тази толкова трудна задача?

– Кой си ти, че успя да унищожиш Любовта?

Субектът свалил шапката си, открил лице и отговорил:

– Името ми е Навик.

 

Животът е приказка – Ж. Солер, М. Конангла, ecologiaemocional.org 

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Джейн Остин: Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето…

Елиф Шафак: Любовта не е сляпа. Любовта те кара да прогледнеш…

Най-великата сила във Вселената е… Любовта!