Аз не съм това, което ми се случва! Аз съм каквото реша да бъда!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка за фон: theodysseyonline.com

снимка за фон: theodysseyonline.com

Успехът е избор, а не резултат. Никой няма да ви направи успешни, докато сами не решите да бъдете такива. Успехът няма да дойде при вас, той може да дойде само от вас!

Добро винаги ще е враг на най-добро!

АКО МОЖЕТЕ ДА ИЗБИРАТЕ, КАК БИХТЕ прекарали живота си? Къде? С кого? Как ще създавате стойностни неща за други хора? На кого ще сте ментори? Кой ще е вашият ментор? Какво ще откриете или ще научите? Как наученото ще промени живота на останалите хора? Какво ще завещаете на децата и на внуците си? Какъв надпис искате на надгробния си камък, след като си отидете от този свят?

Някой задавал ли ви е подобни въпроси? Да, разбира се. Повечето от нас са ги срещали в речи, книги, проповеди и учебници – същите въпроси или подобни на тях. Повечето от нас дори са отговорили. Отсега нататък обаче няма да мислим нито за въпросите, нито за отговорите.

Прочетете отново първото изречение в тази глава. Виждате ли капана? Разбирате ли защо мнозина от нас не обръщат внимание на този въпрос и не се интересуват от отговорите – онези, които даваме?

Не? Погледнете отново. Обърнете внимание на първите четири думи. Опасността се крие в тях.

Наглед играта „Какво ще стане, ако“, напомняща невинните игри от детството ни, изглежда толкова безобидна и забавна. Само че ние вече не сме деца и формулировката не е безопасна. Може би е наивна, но не и безопасна.

Бих казал, че е ужасна, измамна и пагубна. Защо мисля така? Защото този въпрос и начинът, по който ви е задаван още от детството ви, подло са ви внушавали, че животът е хазартна игра. Също като мнозина от нас сте били убеждавани бавно, но настойчиво, че вашата роля в тази игра е на пасивния наблюдател.

Разбрахте ли вече какво имам предвид? Историята ни доказва, че онези първи четири думи ако можете да избирате  са били използвани от егоманиаци и тирани, целящи да поробят умствено и физически цели народи. Тези думи насаждат убеждение, което е по-силно от оковите.

Теорията е малко известна, но вредата от нея е голяма: никой не може да надхвърли заложените у него способности. Или, казано по друг начин, онова, в което човек искрено вярва, е толкова силно, че на практика контролира поведението му. Всъщност за точното определяне на нивото, до което всеки може да стигне, е необходимо само да установим в какво вярва въпросният човек. (Забележка: теорията не се базира на това дали убежденията на въпросното лице са верни. Става въпрос за връзката между предела на този човек и искрените му убеждения.) Между другото тъкмо поради тази причина мнозина не осъществяват намеренията си. След празничното посрещане на Нова година или след набелязването на цели, за което ти задължават в работата, те не вярват, че ще постигнат онова, което са написали или заявили пред приятелите си. Ето защо целите им са без значение. Може да изпишат няколко страници с обещания, да си залепят напомнящи бележки на огледалото в банята или да се въведат напомняния в телефоните, но дълбоко в себе си те не вярват, че ще постигнат набелязаното.

 

Малките неща – Анди Андрюс, andyandrews.com

Издателство: Skyprint, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Понякога най-малката крачка в правилната посока се оказва най-голямата стъпка в живота ви!

Не сте в конкуренция с никого освен със себе си! Целта е да победите последното си представяне!

Нищо не може да сломи духа ни, ако има за какво да се борим

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си