Това, върху което се концентрираш, започва да расте! Мисли за хубави неща и те ще дойдат в живота ти!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Книгите разказват притчи | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Понякога всичко, от което се нуждаем, е нова гледна точка.

Настанихме се под един дъб, израснал на върха на висока дюна. Пред очите ни се простираше плажът, а зад гърба ни синееха водите на лагуната. Аз бях гол до кръста, обут с изрязани до коленете сини джинси и едни стари гуменки. Джоунс пак си беше с предишните дрехи, само на главата си бе вързал синя кърпа. Цветът ѝ сякаш караше очите му да сияят още по-ярко. От мястото си чувахме шума на прибоя. Подухваше лек вятър — достатъчен да ни охлажда в летния ден.

— Я ми кажи какво ядеш? — попита Джоунс и ме погледна с усмивка.
Аз вдигнах очи объркано. Изтрих си устата с опакото на ръката, преглътнах и казах:
— Моля? Много добре знаеш какво ям. Ям същото, каквото и ти.
— Наистина ли? — подразни ме старецът с хитра усмивка. — Съмнявам се. Дай да видим…
Той се наведе, погледна към яденето ми и вдигна пак очи към мен:
— Кажи ми и къде го ядеш?
Видял, че съм по-объркан от всякога, Джоунс добави кротко:
— Не те подвеждам. Просто ми отговори на въпросите.

Вдигнах вежди и отвърнах:
— Ами… — вдигнах ръце, сякаш казвах: Все още не разбирам накъде биеш, и започнах: —
Мисля, че…
— Недей да мислиш. Просто ми отговори.
— Добре. Ям виенски наденички и сардини.
— Къде ги ядеш?
— Седнал на пясъка.

Джоунс се усмихна:
— Така си и мислех. — После кимна и повтори: — Така си и мислех. Книгите са важни, но май и аз ще трябва да помогна.
— Джоунс — казах аз, — за какво говориш?
— Говоря за погледа ти върху нещата, моето момче. В момента този поглед е замъглен, но аз съм убеден, че с теб ще успеем да проправим пътека от разума към сърцето ти, а от там — към бъдещето.
Подразних се, но едновременно с това ме изпълни любопитство.
— Все още не те разбирам. Джоунс сложи длан на рамото ми.
— Знам, че не разбираш. Не очаквам от теб да разбереш. — Той се наведе към мен. — Липсва ти гледна точка.
Старецът се засмя, като видя физиономията, която бях направил в този момент, но продължи:
— Младежо, ти можеш да видиш под краката си само пясък, а в ръката си — единствено онова, което ядеш, а то дори не ти харесва и ти би желал да е нещо друго, по-вкусно. Не приемай думите ми като укор; просто все още гледната ти точка е твърде тривиална. Повечето хора са точно като теб: отвратени са от себе си, от работата си, от храната, която ядат, от колите, които карат. Мнозина от нас пък не спират да мислят, че на този свят има буквално милиони хора, лишени от онова, с което сме благословени ние. Хора, които нямат изобщо какво да ядат, нито пък имат надежда някога през живота си да притежават кола. Ситуацията, в която ти се намираш в момента, е трудна, признавам. Но тя има и много положителни страни.

Джоунс замълча, помисли, очите му се присвиха и той каза:
— Сега, младежо, ще ти кажа един от законите на вселената… Той е само един от многото нейни закони, но подхожда точно на сегашния ти начин на живот. Запомни: онова, върху което съсредоточиш мисълта си, започва да нараства.

Аз се намръщих в опит да схвана казаното, но за щастие Джоунс не ме остави да се мъча дълго:
Когато се съсредоточиш върху онова, от което се нуждаеш — заобяснява той, — ще установиш, че количеството и размерът на нуждите ти ще започнат да нарастват. Ако се замислиш само за онези неща, които нямаш, скоро ще се сетиш за още много допълнителни неща, които дори си забравил, че нямаш, и това ще те накара да се почувстваш още по-зле! Ако фиксираш съзнанието си върху мисълта за загуба, е много вероятно да загубиш… Но мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение в живота на всеки човек.

 

Проницателят – Анди Андрюс, andyandrews.com

Издателство: Sky Print, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Негативният ум никога няма да ви донесе позитивен живот!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си