Светът не е нито само черен, нито само бял! Всичко зависи от вашето възприятие!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: freecreatives.com

снимка: freecreatives.com

Вашето възприятие създава реалността! Една свежа мисъл, един благороден акт, една капка вяра и една доза любов могат да променят живота ви завинаги!

Госпожа Х. се прибира и се заема с домакинските си задачи, когато осъзнава, че съпругът и закъснява с 45 минути (макар на няма строго определен час за прибиране). И сърцето и изведнъж ускорява ритъма си, тя почти преставада диша, докато стигне до прозореца.

Оттам може да го види как паркира колата си. Напрегната е, а него все още го няма. Притеснението и нараства до такава степен, че тя вече не може да отклони погледа си от паркинга. Силно разтревожена, тя се връща в хола, но непрекъснато притичва до прозореца. Какво толкова би могло да предизвика подобна емоция? Четиресет и пет минутното закъснение на съпруга й? Тя несъмнено мисли така. Именно закъснението му я тревожи да такава степен.

В друг един дом госпожа У. е в абсолютно същото положение. Нейният съпруг обичайно също не закъснява, без непременно да се прибира в строго фиксиран час, но тя спокойно решава да се обади на приятелка, за да си побъбрят за последния отпуск. 

Защо двете жени не реагират по еднакъв начин? Госпожа Х. твърди, че реагира така заради мъжа си. Ако не закъснявал, тя нямало да е в такова състояние. Заявява, че се тревожи, защото го обича и защото той може да е катастрофирал. Госпожа У. също обича мъжа си, независимо че неговите закъснения не я тревожат особено. Любовта не обяснява различната реакция. Пропастта е резултат от две различни възприятийни системи. 

Госпожа Х. незабавно си е помислила, че мъжът и е катастрофирал. Съзнателно или не, тя е приела катастрофата като единствено обяснение. Госпожа У. не си е помисляла подобно нещо дори за миг. Тя допуска, че той по-скоро се е забавил по работа или е попаднал в задръстване. В което няма нищо притеснително.

Примерът показва, че обикновено емоцията се поражда не от събитието, а от тълкуването му. Преобладаващата част от хората са убедени, че техните реакции на гняв, страх или тьга (като тук говорим само за отрицателните) са предизвикани от външни събития или от поведението на другите. А всъщност по-скоро нашите мисловни реакции (под формата на съзнателни на или несъзнателни изречения) предизвикват повечето от емоционалните ни състояния. Когнитивистите ги наричат автоматични мисли, автовербализаиии или още когниции (познавателни актове). Например: ,.Случило му се е нещо“ (подтекст: тежка злополука), „Никога няма да успея“, „Със сигурност ще мънкам. Ужас“, „Ако откажа, съм неблагодарник. Не се прави така“, „Подобни катастрофи ми се случват само на мен“, „Аз съм виновен“, „Не трябваше да вземам това решение“, и т.н.

Като се има предвид, че тези мисли и убеждения невинаги са съзнателни или пък че човек ги възприема като абсолютни истини, те могат сериозно да повлияят върху характера. Точно така даден човек може да стане притеснителен, срамежлив, пасивен, перфекционист, песимист или пък да се чувства вечно виновен. Нима не казваме често: „Притеснителен съм по природа“ (или: „Срамежлив по природа“)? Нека не вярваме, че в „природата“ ни е заложено да сме притеснителни, срамежлшви или песимисти, както и да се чувстваме виновни. Само нашите възприятия, мисли и вярвания ни правят притеснителни, срамежливи и т.н. И ако нашите автоматични мисли често придобиват тревожен характер, ние наистина ставаме хора с „тревожен характер“.

Друга вредна последица от когнициите (черногледство, всичко или нищо, произволни оценки, подценяване, системно приписване на отговорност и т.н.) се корени в емоцията и следователно, в отрицателните чувства, които тя веднага поражда. А емоцията не е безвредна. Тя предизвиква невровегетативни, тоест психологически реакции. Става въпрос за статичните реакции при стрес. Те могат да бъдат незабавни и мимолетни като ускоряване на сърдечния ритъм.

Манипулаторите са сред нас – Изабел Назар-Ага, isabellenazare-aga.com

Издателство: Колибри, colibri.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Забавно е как качеството на живота ви драматично се променя, когато се обградите с добри, интелигентни, мили и позитивни хора!

 

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си