Докато е останал поне един човек, който да разказва за нас, ние ще сме живи, ще сме оставили следи…

В сърцата ни се крият толкова много мънички болки, които напомнят за себе си в безсънните нощи на живота ни. Добър човек ли съм, какво оставям след себе си, ще бъда ли запомнен… Прегърнете тези свои тревоги и ги успокойте, пуснете ги да отлетят, като ги уверите, че нищо и никой в този свят не се забравя. Докато е останал поне един човек, който да разказва за нас, ние ще сме живи, ще сме оставили следи…

Чувала съм тази древна притча в безброй варианти, слушала съм я безброй вечери, седнала край огъня. Разказвачите бяха все добросърдечни, простодушни хорица от Източна Европа, повечето от които продължават да предават старинните сказания от уста на уста. В нея се разказва за един велик мъдрец, Бал Шем Тов.

Многообичният Бал Шем Тов се намирал на смъртно легло, когато повикал своите ученици и им рекъл:

– Досега бях ваш посредник. Когато си отида, ще трябва да се справяте сами. Помните ли онова място в гората, където разговарях с Бог? Идете там и направете като мен. Знаете как да запалите огън, как да кажете молитва. Направете всичко това и Бог ще дойде.

След смъртта на Бал Шем Тов първото поколение ученици ревностно следвало заръките му и Бог винаги им се явявал. Но дошъл ред на второто поколение и хората започнали да забравят как да разпалват огъня по начина, по който Бал Шем Тов показвал някога. Въпреки това те отивали на онова необикновено място в гората, изричали своите молитви и Бог продължил да идва.

Дошъл ред на третото поколение и хората започнали да забравят не само как да разпалват огъня, но забравили и мястото в гората. Но пак казвали молитвите си и Бог продължил да идва.

A когато на бял свят се появило четвъртото поколение, оказало се, че всички са забравили как да разпалват огъня, никой не помнел и онова място в гората, на което трябвало да отидат, никой не помнел и думите на молитвата. Един човек обаче не бил забравил притчата, в която се разказвало за всички тези неща, и изричал на глас. И Бог продължил да идва.

Тази древна притча, както между другото и цялата история на човечеството, а и вековните традиции на моето семейство, разкрива двойствената природа на дара на разказа. Достатъчно е да е останала една жива душа, която да разкаже историята, и нейните думи ще призоват на този свят великите сили на любовта, милосърдието, щедростта и силата.

 

Дарът на разказа – Клариса Пинкола Естес, clarissapinkolaestes.com
Издателска къща: БАРД, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Развивайте силните си страни, не слабите!

Цената на щастието е да бъдеш себе си

Можете да бъдете всичко, което искате. Стига наистина да го искате…