Прошката значи да обичаш себе си. Защото с нея изхвърляш товара на омразата и гнева от живота си

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Прощавай, Препоръчано | 0 Коментара
илюстрация: pixabay.com

илюстрация: pixabay.com

Уейн Дайър: Всичко, което ви се е случило, мо­же да бъде урок, за който да сте бла­годарни. Всеки, кой­то е влязъл в живота ви, е бил учител независимо колко силно избирате да го мразите или обвинявате… Всички ситуации съдържат изключително ценни уроци, които трябва да усвоите и от които трябва да се възползвате – уроци, блокирани от чувствата на омраза и обвиняване.

За да простиш… трябва преди това да си обвинил

Прош­ката е решителният тест за човека, който е готов и способен да живее прос­ветлен живот… Ако искате да вървите по пътеката на по-висшето съзнание, трябва се­риозно да проверите собствената си готовност да прощавате. Повечето от нас просто не ни бива много в това. Повечето от нас се държим здраво за собст­вените си преценки и омрази. Повечето от нас сме много добри в обвинява­нето на другите за недостатъци­те на собствения си живот. Прошката – имам предвид 100% прошка, включва драматичен поврат. И отново се връщаме към самата същност на вселената и на собст­веното ни съществуване – ми­сълта! Да не простиш оз­начава да не разбираш как работи вселената и как ти се вместваш в нея.

Вселената не прощава, защото не обвинява.

Животът е серия от събития, които ние сме създали и привлекли към себе си. Вселената е също серия от събития, всички от които стават незави­симо от нашите мнения за тях. Всичко просто е и при това е съвършено… Няма нищо за прощаване, защото няма нищо за преценяване и няма никой за обвиняване. Когато знаем, че създаваме всичко, от което се нуж­даем за собственото си съществуване, сме в позицията да знаем, че създаваме цялата омраза и гняв, които хра­ним към другите. Ние дори сме създали тези други в живота си с цел да разполагаме с някого, когото да об­виняваме.

Потребността ни да прощаваме е огромна заблуда. Убеждението, че другите не е трябвало да се отнасят към нас така, както са го направили, е, разбира се, краен абсурд. Вселената винаги работи по начина, по който трябва да работи, и така е с всичко в нея – дори и с нещата, преценени от нас като погрешни, неправилни, жестоки или болезнени. Желанието ни да по­добрим тези неща е също част от съвършената вселена. Как може другите да не са се отнесли с нас така, както са го напра­вили? Вместо да сме гневни от начина, по който сме били третирани, трябва да се научим да разглеждаме тях­ното отношение от друга перспектива. Те са направили това, което са знаели как да направят в обстоятелствата от техния живот. Останалата част от нещата, които но­сим със себе си, са си наши. Ние си ги имаме. Ако е омраза и преценка, тогава това е, което сме избрали да носим със себе си, и това е, което ще раздаваме на дру­гите.

Вие буквално сте предали контрола върху живота си на онези, които сте преценили като сгрешили по отно­шение на вас. Научаването да проща­ваш включва нау­чаване да коригираш погрешните представи, които си съз­дал със собствените си мисли… Разбирането на тези „изкривявания на мисълта“ ще доведе до практи­куване на прошката и в крайна сметка до свободата от необходимостта да се прощава.

Освобождаване от вината, отмъщението, преценката

…Ако сме неспособни да простим на онези, които въз­приемаме като сгрешили по отношение на нас в няка­къв момент в миналото, трябва да про­учим решението си да ги обвиняваме за нашето нещастие. Вината е дъл­боко загнездена в културата ни… Тази психична нагласа да се приписва отговорността на другите за нашите жиз­нени обстоятелства и нещастия е продуктът на нагласа­та към вина. Колкото повече сте я упражнявали в живо­та си, толкова по-трудно ще ви е да практикувате прош­ката. Трябва да бъдете абсолютно честни със себе си, ако искате изобщо да се освободите напълно от вината. На­чинът да се започне е да се поеме пъл­ната отговорност за всичко, което сте в живота си. Точно така – сега. Кажете си: „Аз съм общият сбор от моите избори до този момент.“ Възпитанието, ко­ето сте получили в кул­турата, може да направи това много трудно за приема­не. Може би искате да кажете: „Нищо не мога да напра­вя“ или „Чужда беше вината“, или „Бях на погрешното място в погрешното време“, или „Замесиха ме в мръсна сделка“, или „Обстоятелствата в семейството ми създа­доха ця­лото ми нещастие“, или каквато и друга причина да сте си разработили, за да се освободите от отговор­ността.

Отхвърлете всичко това и погледнете на живота си от друга перспек­тива. Всичко, което ви се е случило, мо­же да бъде урок, за който да сте бла­годарни. Всеки, кой­то е влязъл в живота ви, е бил учител независимо колко силно избирате да го мразите или обвинявате. Наисти­на няма случайности. Тази вселена работи съвършено, включително всички кванти, които изграж­дат вас и оне­зи, които обвинявате. Всичко е такова, каквото трябва да бъде – нищо повече, нищо по-малко! Всички ситуации съдържат изключително ценни уроци, които трябва да усвоите и от които трябва да се възползвате – уроци, блокирани от чувствата на омраза и обвиняване.

…Някой ви е навредил по някакъв начин в миналото. Чувствате се наранени и ядосани и този яд в крайна сметка се прев­ръща в омраза. Това е вашата омраза. Вие я разнасяте със себе си където и да отидете. Вие сте нейният собст­веник. Вие сте тя и тя е вие. Омразата е мисъл и е с вас, където и да отидете. Вие сте дали на някого разрешение не само да ви нарани веднъж, но да продължи да конт­ролира вътрешния ви живот. Омразата инфектира живота ви, докато другият човек си е на собствената пъте­ка, правейки онова, което знае да прави неза­висимо от вашето настоящо нещастно състояние…

Когато простим на друг за онова, което може да ни е напра­вил, в действителност казваме: „Вече не ти давам власт­та да контролираш кой съм аз, как мисля и как ще се държа за в бъдеще. Сега аз поемам отговорността за всичко това.“… След като променим възприяти­ята си за болките и обидите на жи­вота и видим, че ние създаваме всичко, вече не се нуждаем да обвиняваме ня­кой за нещо. Това е най-освобождаващото състояние, което въобще можете да си представите.

Да бъдеш напълно свободен от вината и да поемаш пълната отговор­ност за живота изисква голяма дисцип­лина. Това е дисциплина на любов към себе си, а не на себепрезрение. Когато обичаме себе си, отказваме да поз­во­лим на другите да управляват нашите емоции отда­леч. Прошката е средст­вото към тази цел… Тя е акт на лю­бов към себе си, а не някак­во алтруистично поведение на светец. Тя ни дава конт­рол върху вътрешния ни живот и мисли. Знанието, че нищо не е слу­чайно и че целият живот има цел – дори хората, които изглеждат толкова дес­труктивно различ­ни от нас, ни позволява да приемем „инцидентите“ и „мо­шениците“ като събития, които имат някакъв смисъл за нас… Ако реакцията ви е гняв, омраза и предизвикател­ство, тогава „този вид хора“ и „пустият му лош късмет“ ще продължават да съществуват в живота ви… Вие виждате онова, в което вярвате, и ако обвинявате и сте изпълнени с омраза, това е, в което вярвате, и, разбира се, това е, което виждате.

Да простите на себе си: и защо не?

…Имам красива възглавница в кабинета си, на която пише: „На мен ми е позволено“. Тя е направе­на от снаха ми преди много го­дини и непрекъснато ми напомня, че ми е позволено да живея живота си така, както аз реша, да правя грешки, да се уча от тези греш­ки и т.н. Много хора живеят живота си, вярвайки, че не им е позволено…

Това виновно чувство е нещо, което пречи на собст­веното ви събуж­дане, и единственият начин да го избег­нете е да си простите за всичко, което сте направили. Още веднъж на повърхността излиза абсурдността на потреб­ността да простите. В действителност няма за как­во да си прощавате и въп­реки всичко, ако не го напра­вите, ще продължите да тънете в собствената си вина. Колкото повече научавате уроците на по-висшето съз­нание и живеете собствения си живот от тази перспек­тива, толкова по-малко склонни ще сте дори само да мислите за нуждата да си прощавате.

Погледнете всяко и всички убеждения, които разна­сяте със себе си, в термините на това, колко добре ви служат за воденето на живот на хармония и цел. Ако се държите по начин, който нарушава тези предполагаемо необра­тими правила, в действителност не вършите ни­що лошо! Просто сте свър­шили нещо. И то вече е свър­шено… Няма нужда да ви се прощава от някой друг – само вие самите трябва да си простите и дори това е напълно ненужно, след като приемете себе си на­пълно. Ще разберете, когато сте овла­дели изкуството на себепрощаването…

Пот­ребността ви да поставяте другите в категории дефини­ра вас, а не тях… Колкото по-удобно се чувствате с по­ведението на другите дори ако самите вие не бихте дейс­твали по този начин, толкова по-удобно се чувствате със себе си. Колкото повече продължавате да реагирате с интелектуално агресивни реак­ции на поведението на дру­гите, толкова повече знаете, че трябва да работите вър­ху себепрощаването.

Кажете си: „На мен ми е позволено“… Никаква вина, никакъв гняв, никакво самобичуване за нещата, които разглеждате като греш­ки. Простото разбиране, че не се проваляте в живота, а единствено произвеждате резултати и имате правото да се учите и да растете от всички резултати, които произ­веждате… Себеприемането ще се превърне в лю­бов към вас самите и когато сте изпълнени с любов към себе си, и ще излъч­вате само това.

Следователно готовността да си прощавате.. ви дава разрешение да бъдете такива, каквито си изберете… Опи­тайте се просто да бъдете. Миналото е свършено и всичко, което сте направили, ви е довело до точката, в която сте сега. Всичко без ни­какво изключение е трябвало да се случи точно така, както се е случило, за да сте сега тук, четящи тези думи точно на това място, на което се намирате в момента. Трябвало е да направите всичко това и всичко, което трябва да нап­равите, за да научите истински урока по опрощаване, е да допуснете в себе си тази мисъл и да си простите. Приемете урока и бъдете в хармония със себе си и с всеки, когото срещате.

 

Ще го видиш, когато повярваш в него – Уейн Дайър, drwaynedyer.com

Издателство: Наука и изкуство, naukaiizkustvo.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Ако простиш, ще се освободиш…

Като простим на хората, които са ни наранили, ние спираме да плащаме за несправедливостта, която ни се е случила

Джо Витале: Не можеш да продължиш, ако не (си) простиш

Сподели мнението си