Не очаквайте повече, отколкото сте способни да дадете!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: zedge.net

снимка: zedge.net

Дай и ще получиш, много повече, отколкото си мислил, че е възможно. Давайте и давайте отново. Хората, които дават, никога няма да бъдат бедни!

Смятате ли се за човек, който се раздава? Помислете, преди да отговорите на този въпрос.

Зададох го на едно занимание, където присъстваха предимно семейни курсисти, и всички закимаха утвърдително. Поради това се озадачиха много от собствените си реакции по отношение на задачата, която им дадох за домашно. А тя беше следната: „Когато се приберете вкъщи, благодарете на своята половинка.“ В класната стая се появи усещане за неловкост. Човек би си помислил, че съм им казала да се приберат в къщи и да набият децата си! Накрая Лоти, която беше омъжена от двадесет и пет години, възропта: „Защо да благодаря на съпруга си? Той би трябвало да е щастлив, че aз съм с него!“

„Лоти, а ти защо си с него?“, попитах  я аз. Отговорът й беше доста уклончив, нещо като: „Той не може да се оправи без мен, а освен това, ще имам твърде много проблеми, ако го напусна.“ Повторих въпроса си. След доста подсказване от страна на групата и от мен, Лоти в крайна сметка призна, че животът с нейния съпруг осигурява доста преимущества: има компания, финансова сигурност и чувството, че не е сама. „Чудесно – казах аз. A сега си отиди вкъщи и му благодари за всичко това.“

На следващото занимание курсистите се появиха със смутени лица. Не можеха да повярват колко трудно се е оказало да признаят приноса на половинките си. Някои се бяха справили с домашното, макар и без желание, други въобще не бяха могли да го направят. Имаше и такива, които разказаха, че са се опитали да благодарят на децата и родителите си и това също било много трудно. За пръв път били принудени да проверят в каква степен се раздават за другите в действителност. Повечето от тях, разбира се, се занимаваха с ежедневната домакинска работа, отглеждаха деца, изпълняваха брачните си задължения. Но дали наистина се раздаваха? Знаеха ли всъщност как да дават или просто правеха нещо, за да получат друго в замяна? Не е нужно да подчертавам, че моите курсисти бяха силно притеснени от онова, което бяха открили за себе си при изпълнението на тази простичка задача. Уверих ги, че повечето от нас наистина не знаем как да даваме на другите. По-скоро действаме по някаква скрита бартерна система. Малцина са онези, които по начало дават нещо на някого, без да очакват нищо в замяна , пари, признание, любов и пр.

 

Страхувам се…и все пак ще го направя, Д-р Сюзън Джефърс, susanjeffers.com

Издателство: Skyprint, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Дон Мигел Руис: Винаги давайте най-доброто от себе си. Заради себе си…

Не търси липси, а се концентрирай върху това, което имаш!

Силата да промените живота си, се крие във…Вас

 

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си