Коренът на всяко страдание е в ума! Победете ума и ще се освободите от страданието!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: allswalls.com

снимка: allswalls.com

Всичко се заражда в ума – и красотата, и щастието, но и страданието. Успеем ли да подчиним ума си, ще успеем да победим и всичко, което не ни дава покой и ни дърпа назад…

Според Ведите всички видове страдания се фиксират в ума. За да се освободи умът от страданията, е необходима практиката на йогата, с помощта на която може да се отстранят негативните мисли, емоции и желания.

Йога учи ума да бъде чист, позитивен и постоянен. Това състояние на духа се нарича самадхи и се свързва с дълбоката медитация на Абосолютната истина. В това състояние човек достига до най-дълбок покой и щастие, след което може да живее в материалния свят, без да прибягва до насилие като използва духовната енергия.

Материалната природа, причиняваща неудобства, е устроена така, че колкото повече хора се стараят да се борят с този вид страдания, толкова по-силни са страданията. Колкото повече човек се стреми да подчини природата на себе си, толкова повече се оказва подчинен той самият. Майката природа. Затова е по-добре човек да стане кротък и да обича Майката природа. Тогава също ще може да усети всеобхватната любов.

„За Земята дори бръмбарчето е дете“, казват мъдреците. Ведите твърдят, че преди да стане господар на този свят, той трябва да стане господар на собствените си чувства и на собствения си ум, с други думи, да стане госвами.

По подобен начин е устроен и самият човек: колкото повече се стремят и го подчиняват, толкова той не иска да се подчини. Човекът, заобикалящ го свят и всички живи същества са устроени еднакво – те не търпят насилието. Но фактът си остава факт – насилието преобладава в този свят. Причината за насилието е липса на духовна енергия, с която е надарен всеки човек. Обаче не всеки умее да я използва.

Преди да покориш света, трябва да победиш своя ум.

В „Бхагавад гита“ се обяснява как чистото съзнание попада под властта на материалната илюзия. Може да се подчертаят две неща: чувствата и обектите на чувствата. Нашите чувства влизат в контакт с обектите на чувствата и с всичко, което ни заобикаля – форма, цвят, вкус, звуци. Така живото същество си взаимодейства с този свят, светът на пракрити. Какво се казва в „Бхагавад гита“? Съзерцавайки обектите на чувствата, човек развива привързаност към тях.

От привързаността се ражда желанието, желанието преминава в гняв. Гневът поражда заблудата. Заблудата помрачава паметта, че Аз съм душа. След това се губи разума (способността да се различава доброто от злото) и човек деградира.

Ето това са взаимоотношенията с материалната природа. Просто можем да живеем обикновения живот, да гледаме, да дишаме, да чуваме и в резултат на това да деградираме.

Някой може да каже: „Ама аз нищо лошо не правя! Просто гледам, просто мисля, просто говоря“. Но точно така невинно става всичко. След „Аз просто гледам“ идва желанието и привързаността която се усилва до състояние на въжделение.

Въжделението е огромна сила. Тя призовава: „Вземи го, това е твое!“. Но разумът казва: „Това вече принадлежи на някого“. „Няма значение, поискай да се махне. Ако не те послуша, може да приложиш сила. Във всеки случай ти си по-силен и по-умен. Трябва да си разумен и да знаеш как да се наслаждаваш в този свят. Постигай целта си. Измама? Никакви проблеми, стига никой да не разбере. А пък ако никой не разбере .. каква е разликата дали си излъгал, или честно си го спечелил? Защо мислиш за това? Просто го вземи и се наслаждавай! “.

Слабият разум казва на могъщия ум какво трябва и какво не трябва да се прави, но изпълнен с хедонистични желания, умът почти не го чува.

Такива са взаимоотношенията с материалната природа в зависимо състояние. Стремежът към удовлетворяване на чувствата пречи на човек да види истината. Това е признак на невежество или на липса на знание. Светът се възприема с очите на ума, но тъй като умът търси сетивни наслади, точно това пречи на човека да види истината, защото истината е пълното цяло – ом пурнам.

Всичко произлиза от пълното цяло, без да нарушава тази пълнота и едновременно оставайки в тази пълнота. Шастрите учат във всичко да виждаме тази пълнота, т.е. Абсолютната истина. Но умът като основен фактор на възприятието в този свят е неспособен да види всичко в това единство, тъй като по своята природа той избира винаги онова, което е приятно за чувствата, и отхвърля онова, което е неприятно.

 

Веди. Скъпоценният път – Александър Хакимов, ahakimov.ru

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Думите издигат, думите събарят! Думите любов създават или я провалят!

Умът е всичко! Каквото мислите – в това се превръщате!

Умът е склонен да се фокусира върху негативното. Но от нас зависи дали ще му го позволим

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си