Да сътвориш съдбата си…чрез онези моменти на най-голяма наслада

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: andranistor.ro

снимка: andranistor.ro

Можем ли да установим възможно най-точно какво чувстват хората в моменти на най-голяма наслада и защо? Унгарският професор по психология Михай Чиксентмихай прекарва четвърт век в изследване на щастието, радостта и съзидателността, преминавайки границите между отделните периоди на човешката история, различните науки и изкуства. Предава ентусиазма си и на други изследователи, разпръснати по света. Така развива теорията за оптималното преживяване, което нарича поток.

Не е изненадващо колко разпространено е вярването, че съдбата на човек бива предопределяна най-вече от външни фактори. И все пак всеки от нас е имал моменти, когато, вместо роб на неведоми сили, се е чувствал господар на действията и съдбата си. В тези редки случаи ние изпитваме въодушевление, чувство на дълбока радост, което съхраняваме в паметта си като важен жизнен ориентир.

Именно в този смисъл използваме тук понятието оптимално преживяване. Това чувства мореплавателят, носещ се в правилния курс, докато вятърът роши косите му, лодката подскача по вълните като жребче, а всичко – платна, корпус, вятър и море – се е сляло в обща хармония, която пулсира в жилите му. Това чувства художникът, когато цветовете на платното се съчетават сякаш по силата на някакво взаимно привличане и пред удивения му поглед се ражда нова, жива форма.

Това изпитва и бащата, когато детето за първи път отвърне на усмивката му. Подобни събития обаче не се случват единствено, когато външните условия са благоприятни: често хора, оцелели в концентрационни лагери или разминали се на косъм със смъртта, си спомнят, че в най-тежките моменти от изпитанията си са преживявали необикновено съдържателни откровения в отговор на простички събития, като дочуването на птича песен в гората, завършването на трудна задача или поделянето на коричка хляб с приятел.

Обратно на разпространеното убеждение, мигове като тези – най-ценните в живота ни – не са резултат от отпуснатост и пасивно съзерцание (макар че и това състояние може да носи наслада, ако преди това сме се потрудили да го постигнем). Най-ценните мигове обикновено настъпват, когато човешкото тяло или ум бъдат доведени до своите граници в съзнателното усилие да се постигне нещо трудно и значимо.

Ето защо оптималното преживяване е нещо, което самите ние предизвикваме. Детето може да го изпита, докато с треперещи пръсти поставя последното блокче на върха на построената кула, по-висока всеки друг път; плувецът – подобрявайки личния си рекорд; цигуларят – овладявайки сложен пасаж от музикално произведение. Пред всеки човек има хиляди предизвикателства, хиляди възможности за развитие.

Тези преживявания не са непременно приятни по времето, когато се случват. В паметното състезание плувецът може да е напрягал мускулите си до болка, да му се е струвало, че белите му дробове всеки миг ще се пръснат, да му се е виело свят от умора – и въпреки това да смята тези мигове за най-добрите в живота си. Постигането на контрол върху живота не е никога лесно, а понякога може да е дори болезнено. В дългосрочен план обаче оптималните преживявания спомагат за постигането на чувство за власт – или може би по-точно, на чувство за участие в определянето на съдържанието на живота, – което е по същността си най-близко до онова, което обикновено разбираме под „щастие“.

В хода на изследванията си аз се опитах да установя възможно най-точно какво чувстват хората в моменти на най-голяма наслада и защо. Моите първи изследвания бяха съсредоточени върху няколкостотин „специалисти“ – художници, спортисти, музиканти, шахматисти и хирурзи, – с други думи – хора, които посвещаваха времето си на заниманията, които предпочитаха. Въз основа на сведенията им относно това какво чувстват, докато са отдадени на това, което правят, аз развих една теория за оптималното преживяване, организирана около концепцията за поток – състоянието, при което човек е така потопен в заниманието си, че сякаш нищо друго няма значение; самото преживяване доставя такава наслада, че човек е готов да положи огромни усилия просто за да го изпитва отново.

 

Поток – Психология на оптималното преживяване – Михай Чиксентмихай

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Тайната на щастието не е да се стремиш да имаш повече, а да развиеш способността да се радваш на по-малкото

Щастието е осигурено чрез добродетелта. То е добро, постигнато от собствената воля на човека!

Бъдещето ви не е орисано! Вие го ковете. От вас се иска само желание да го съградите

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си