За да излекувате болката, трябва да я приемете и обикнете – това е единственият път към щастието

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: reubengray.com

снимка: reubengray.com

Единственият начин да изпитваме радост от живота, е само като се научим да приемаме болката си, без да бягаме от нея. Трябва да я приемем и обикнем, само така можем да излекуваме.

Когато страдаме, сме склонни да мислим, че в този момент съществува само страдание че в този момент съществува само страданието, а щастието е в друго време и пространство. Хората често питат: „Защо трябва да страдам“.

Да мислим, че трябва да живеем без никакво страдание, е също толкова измамно, колкото и вярата, че можем да имаме само лява страна, но е и дясна. Това се отнася и за убеждението, че в живота ни няма никакво щастие. Ако лявото каже: “Дясно, ти трябва да си отидеш. Аз не те искам.“, това би било абсурд, защото тогава и лявото трябва да спре да съществува. Щом няма дясно, няма и ляво. Където няма страдание, не може да има щастие, и обратно.

Ако се научим да виждаме и умело да използваме присъствието и на щастието, и на страданието, ще се насочим към пълното усещане на радостта от живота. Всеки ден се придвижваме по малко в тази посока, докато накрая разберем, че страданието и щастието не са отделни неща.

Студеният въздух е болезнен, когато не сте добре облечени. Но пък когато вие горещо или излезете навън с подходящи дрехи, ободряващият хлад ви носи радост и бодрост. Страданието не е външен, обективен източник на потиснатост и болка.

Може би има неща, които ви причиняват страдание, като например силната музика или ярката светлина, но на други те носят удоволствие. Има и неща, които носят радост на вас, но за други хора са дразнещи. Дъждът, който проваля плановете ви за пикник, е благодат за стопаните и пресъхналата земя.

Щастието е възможно сега, днес, но няма щастие без страдание. Някои хора мислят, че за да бъдат щастливи, трябва да избягват всяко страдание, поради което са непрекъснато нащрек и изпълнени с тревога. В крайна сметка те жертват цялата си спонтанност, свобода и радост. Това не е правилно.

Ако се научите да признавате и приемате болката си, без да бягате от нея, ще откриете, че радостта може да съществува редом с нея.

 

Без кал няма лотоси – Тик Нят Хан, plumvillage.org

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Най-хубавите неща се добиват с цената на най-голямата болка

Преди да допуснете нечии думи да ви наранят, заслушайте се в тях, може би те са вик от болката на другия

Ако не познаваш болката, няма как да оцениш радостта…

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си