За да излекувате болката, трябва да я приемете и обикнете – това е единственият път към щастието

снимка: reubengray.com
Единственият начин да изпитваме радост от живота, е само като се научим да приемаме болката си, без да бягаме от нея. Трябва да я приемем и обикнем, само така можем да излекуваме.
Когато страдаме, сме склонни да мислим, че в този момент съществува само страдание че в този момент съществува само страданието, а щастието е в друго време и пространство. Хората често питат: „Защо трябва да страдам“.
Да мислим, че трябва да живеем без никакво страдание, е също толкова измамно, колкото и вярата, че можем да имаме само лява страна, но е и дясна. Това се отнася и за убеждението, че в живота ни няма никакво щастие. Ако лявото каже: “Дясно, ти трябва да си отидеш. Аз не те искам.“, това би било абсурд, защото тогава и лявото трябва да спре да съществува. Щом няма дясно, няма и ляво. Където няма страдание, не може да има щастие, и обратно.
Ако се научим да виждаме и умело да използваме присъствието и на щастието, и на страданието, ще се насочим към пълното усещане на радостта от живота. Всеки ден се придвижваме по малко в тази посока, докато накрая разберем, че страданието и щастието не са отделни неща.
Студеният въздух е болезнен, когато не сте добре облечени. Но пък когато вие горещо или излезете навън с подходящи дрехи, ободряващият хлад ви носи радост и бодрост. Страданието не е външен, обективен източник на потиснатост и болка.
Може би има неща, които ви причиняват страдание, като например силната музика или ярката светлина, но на други те носят удоволствие. Има и неща, които носят радост на вас, но за други хора са дразнещи. Дъждът, който проваля плановете ви за пикник, е благодат за стопаните и пресъхналата земя.
Щастието е възможно сега, днес, но няма щастие без страдание. Някои хора мислят, че за да бъдат щастливи, трябва да избягват всяко страдание, поради което са непрекъснато нащрек и изпълнени с тревога. В крайна сметка те жертват цялата си спонтанност, свобода и радост. Това не е правилно.
Ако се научите да признавате и приемате болката си, без да бягате от нея, ще откриете, че радостта може да съществува редом с нея.
Без кал няма лотоси – Тик Нят Хан, plumvillage.org
Издателство: Кибеа, kibea.net
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още: