Да запомним себе си

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: pcwallart.com

снимка: pcwallart.com

Самонаблюдението на практика означава да запомним себе си, като се преборим с механичните мисли и въображението. Придобиването на нови навици изисква постоянство и упоритост, но резултатите ще са налице за сравнително кратко време.

Сега се опитайте да формулирате, какво сте забелязали, когато сте се старали да наблюдавате себе си. Вие сте забелязали три неща. Първо, че вие не помните себе си, не си давате отчет за самите себе си, когато се наблюдавате. Второ, наблюдението се затруднява от непрекъснатия поток на мисли, чувства, образи, ехото от минали разговори, фрагменти от емоции, протичащи през вашия ум, и много често отвличащи вниманието ви от наблюдението. Трето, в същия миг, в който сте започнали наблюдението, нещо включва във вас въображението и тогава самонаблюдението, ако действително се опитвате да го осъществите, влиза в постоянна борба с въображението.

Сега да посочим главната точка на работата върху себе си. Ако ние си представяме, че всички трудности в работата зависят от това, че ние не можем да запомним себе си, то ние вече знаем какво да правим.

Необходимо е човек да се опита да запомни себе си.

За да направи това, е нужно да води борба с механичните мисли и въображението. Ако тази работа се води добросъвестно и упорито, то резултатите ще бъдат налице за сравнително кратко време. Не трябва, обаче, да се мисли, че това е лесно и, че е възможно веднага да бъде овладяна тази практика.

Самонаблюдението е много трудно да се усвои на практика. То трябва да се основава не на очакваните резултати, тъй като би се получила идентификация със собствените усилия. То трябва да се базира на факта, че ние не помним себе си, но в същото време имаме сили да си спомним себе си, ако положим достатъчно усилия.

Ние не можем да станем съзнателни с усилие на волята, в момента когато поискаме, тъй като нямаме власт над състоянието на съзнанието. Ние можем обаче за кратко време да си спомним себе си с усилие на волята, тъй като разполагаме с известен контрол над нашите мисли. До съзнателност, ние ще достигнем, ако започнем да си спомняме с помощта на особената настройка на нашето мислене, тоест постоянното съзнание за това, че ние не помним себе си, че никой не помни себе си и това ще ни доведе до осъзнаването на факта, какво означава това.

Вие трябва да помните, че сте открили пукнатината в стените на вашата механичност. Това е знанието, че ние не помним себе си и съзнанието, че ние можем да се постараем да си спомним самите себе си. До този момент задачата ни беше единствено изучаването на самите себе си. Сега заедно с разбирането на необходимостта от действителни изменения вътре в нас започва вътрешната работа.

По-нататък, вие ще разберете, че практиката за запомнянето на самия себе си, свързана със самонаблюдението и с борбата против въображението, има не само психологическо значение. Тя изменя също и най-фините страни на нашия метаболизъм и води до определени химически, по добре би било да се каже, алхимически последствия в нашето тяло. Така че от психологията, ние достигнахме до алхимията, тоест до идеята за трансформацията на грубите елементи в по-фини.

 

Психология на човешките еволюционни възможности – П. Д. Успенский

Издателство: Хелиопол, book-heliopol.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Да изучаваш себе си означава да забравиш себе си….

Хемингуeй: Не можеш да избягаш от себе си, където и да отидеш

Към какво трябва да се стремим? Към любов – за себе си и за другите!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си