Когато наистина обичаме някого, неизбежно стигаме до момент, когато е необходима прошка. Тя се превръща в акт на обич. В идеалния случай способността ни да обичаме истински и да прощаваме искрено ще се развият едновременно. Същата истинска любов, но и прошка, следва да насочим и към себе си. Нашето

Състраданието, което изпитваме към хората, които срещаме, създава хармонична връзка между чувствата ни. Дори външно да са проявени като обвинения и възмущение, да можем да разпознаем болката и скръбта, скрита зад гнева, като защитна реакция. Д-р Карън Уайът, която прекарва по-голяма част от 25-годишната си практика в грижи за

Приятели, днес ще споделим с вас частица от мъдростта на Барбара де Анджелис (barbaradeangelis.com), написала бестселъри като „Тайните за мъжа, които всяка жена трябва да знае“ (избрани от нас откъси от книгата можете да видите ТУК),“Как стигнах дотук“, „Изборът на любовта“, „Духовна трансформация“, „Самоувереност – открий я и живея в нея“.

От какво зависят преживяванията ни с другите? От нагласата ни към тях. Защото ние сме магнит за всичко, което ни се случва, понеже сами го предизвикваме, често несъзнателно. Ти имаш силата да извикваш от другите отношенията, които искаш. Но не можеш да стигнеш до нова и по-добра ситуация като насочваш

„Обичам те! Но мога да те пусна!“ Можеш ли да кажеш това на човека, когото твърдиш, че обичаш? Можеш ли да кажеш, че го обичаш, но можеш да си представиш как го пускаш да си отиде? Ако можеш – браво! Ти наистина го обичаш! По онзи безусловен и божествен начин, по който